6 въпроса, които е време да спреш да си задаваш
От Иво Димитров
Шест въпроса, които трябва да спреш да си задаваш:
1. Защо не ме харесват?
Вместо да си губите времето като обръщате внимание на няколкото човека, които не ви харесват, огледайте се и забележете десетките, които ви приемат такива каквито сте. Има голяма вероятност докато се опитвате да спечелите вниманието на едните да изгубите вниманието на другите.
Съвет: Карай другите хора да се чувстват харесвани и важни! Така със сигурност ще си резервираш място в нечий списък с красноречивото заглавие "Хора, които харесвам".
2. Какво ли ще си помислят хората?
Ето един отварящ очите факт: когато си разтревожен затова, което другите мислят за теб, ти всъщност просто си разтревожен за това, което мислиш за себе си. Истината е, че другите не отделят време да си мислят чак толкова за теб, колкото си мислиш.
Колко пъти си се отказвал от нещо, което си искал, за да не даваш повод за клюки… Колко пъти си се показвал не какъвто си в действителност, а какъвто се очаква да бъдеш? С чак толкова ли време разполагаш, че да го хабиш да бъдеш такъв, какъвто всъщност не искаш да си?
Така правят посредствените хора, а ти не си такъв. Ти си велик човек. За колко велики хора знаеш, които са се съобразявали с общественото мнение?
3. Какво ли можеше да бъде?
Понякога най-големият източник на нещастие идва от факта, че си мислиш къде другаде можеш да бъдеш или кой друг би искал да станеш, а не оценяваш къде си и кой си ти сега, и от колко далеч си дошъл, за да бъде този момент реалност.
С други думи, голяма част от това, което наричаме "нещастие" в действителност е просто недоволство в резултат на пренебрегване към красивите аспекти на живота си, които приемаме за даденост всеки ден.
Е, задайте си въпроса: Какво имам сега, което ще ми липсва, когато го няма?
4. Ами ако не съм достатъчно добър?
Страхът от поражение ви гарантира поражението. Страх от това, че не си достатъчно добър ти гарантира, че и никога няма да бъдеш.
Ако никога не хванеш клавиатурата, молива, четката или какъвто и инструмент да използваш в работата си, защото те е страх, че някой друг може да го направи по-добре от теб, прогнозите ти автоматично ще се сбъднат. Помни, че поражението не е най-големият провал. Изобщо да не опиташ е най-големият от всички провали.
А що се отнася до провала, ти си длъжен да не се проваляш. Ти си длъжен да продължиш да се опитваш – да даваш най-доброто, на което си способен, всеки ден. Това е всичко. И помни, че винаги си достатъчно добър, за да го направиш.
Ти си този, който избира как да постъпи във всяка една ситуация, не обстоятелствата.
5. Как бих могъл да продължа?
Ти можеш да живееш без хората и ситуации от миналото. Точка.
Животът е промяна. Хората и обстоятелствата наистина идват и си отиват всеки ден. Някои остават в живота ни по-дълго от други, но в крайна сметка всичко си има край - това е цикълът на живота. Това е начинът, по който е направено да бъде.
Ако някой или нещо влезе в живота ти и има положително въздействие върху теб, но по някаква причина нещата се променят, не плачи твърде дълго. Бъди благодарен, че вашите пътища са се пресекли и това, че сте имали възможността да изживеете нещо прекрасно, докато е траело. Само защото то е приключило, не го прави по-малко невероятно.
И помни, когато една положителна светлина в живота ви изгори, не го използвай като извинение, за да се предпазиш от всички останали източници на светлина, блестящи около теб. Продължи да цениш това, което имаш сега, и се усмихвай на спомените.
6. Защо точно аз?
Ако мислиш, че само малцина привилегировани имат способността да живеят страхотен живот, ти сам се саботираш. Ти си привилегирован – да си жив – да имаш тази възможност.
Спри да се саботираш. Започни да се буташ напред! Начинът ти на мислене предопределя решенията ти. Решенията ти са избори. Изборите са животът ти!
Ако всяка сутрин се събуждаш и казваш: "Да, днес ще е голям ден." И всеки следобед намираш причина да кажеш: "Да, днес е голям ден." И всяка вечер намираш причина да казваш: "Да, днес беше голям ден."
Така предопределяш на какви решения ще попаднеш през деня и не казвам, че ти променяш пътя, по който ще минеш през този ден или с какви хора ще се срещнеш.
Просто ще гледаш от друг ъгъл на нещата и така ще можеш да видиш неща, които са били там през цялото време, но досега не си ги забелязвал. Ще разбереш, че напразно си обръщал внимание на грешните хора и ще забележиш потенциал в други, които си пренебрегвал или съдил заради мненията на грешните хора, а не заради своето собствено.
Тогава един ден, много луни, считано от сега, ти ще погледнеш назад, усмихвайки се на спомените и ще кажеш: "Да, аз живях страхотен живот!"
Бъдете един от малкото, които храбро гледат мечтите си и си кажи: "Защо не аз?" И просто направи, каквото трябва да се направи.
Не бъдете като повечето хора! Защото повечето хора са жертви на собствения си живот.
Още от Иво Димитров може да прочетете на: blog.ivodimitrov.pro.
