7 истини от Зигмунд Фройд за любовта и секса

1 април 2018

"Ако има нещо, за което почти всички мои пациенти говорят в психоаналитичната психотерапия под една или друго форма, това е любовта. Наистина ли обичам? Как да направя връзката си да работи? Защо не мога да намеря стабилен партньор? Има ли нещо, в което греша?" – споделя Михаела Бернар, лицензиран клиничен професионален консултант и основател на Inside Family Counseling, LLC в Чикаго.

Звучи ли познато? Може би вие сте от малкото хора, които не си задават подобни въпроси.

Така или иначе, всички ние имаме нужда да се чувстваме обичани. Любовта, секса, фантазиите и любовните взаимоотношения присъстват в нашите умове съзнателно и несъзнателно. Ако трябва да сме честни, когато става въпрос за секс и любов, Зигмунд Фройд греши по някои въпроси, но за други той е изключително прав. Американска психоаналитична асоциация споделя пунктовете, за които Фройд е идеално прав в твърденията си:

1. Сексуалността е слабостта на всеки – и неговата сила.

Сексът е основен мотиватор и общ знаменател за всички нас. Дори и най-благоразумните пуритани могат да се борят упорито със сексуалните си апетити и изрази. За да намери доказателства човек трябва единствено да погледне към многобройните скандали, които разтърсиха Ватикана и фундаменталистките църкви.

Фройд наблюдава тази мъчителна борба при мъжете и жените в ранна викторианска Виена. Но нашата сексуалност може също да ни определя по здрави и съществени начини. Ако не вярвате, просто попитайте Саманта Джоунс от "Сексът и градът".

2. Всяка част от тялото е еротична.

Фройд знае, че човешките същества са сексуални същества още от самото начало. Вдъхновен от бебето, което суче от майчината гърда, той илюстрира пример за по-зрялата сексуалност по следния начин: "Никой, който е виждал бебе да потъва в майчината гръд, заспивайки със зачервени бузи и блажена усмивка, не може да избяга от размишлението, че тази картина продължава да бъде прототип на изразяване на сексуално удовлетворение по-късно в живота."

Фройд знае още, че сексуалната възбуда не се ограничава до гениталиите, тъй като удоволствието се постига чрез еротичното привързване към потенциално всяка идиосинкратично* определена област на тялото. Дори и днес много хора изпитват големи трудности да приемат тази идея.

* Идиосинкразия (от гръцки ιδιοσυνκρασ?α, букв. "собствен" + "смесване") в най-общ смисъл е характерната за даден човек смесица от привързаности и отвращения, с които откликва на околната среда.

3. Хомосексуалността не е психическо заболяване.

Фройд отбеляза, че хомосексуалистите често се отличават с особено високото си интелектуално развитие и етична култура. През 1930 г. той подписва публично изявление, с което да отмени закон, който криминализира хомосексуализма.

В известното си писмо до майка, желаеща да излекува сина си от хомосексуалност Фройд пише: "Хомосексуалността със сигурност не е предимство, но не е нищо, от което да се срамувате, нито порок, нито деградация; Тя не може да бъде класифицирана като болест." Годината е 1935.

4. Всички любовни взаимоотношения съдържат амбивалентни чувства.

Сред различните открития на Фройд е двусмислеността във всички близки и интимни отношения. Докато можем съзнателно да чувстваме истинска и реалистична любов към съпруг, партньор, родител или детет, нещата никога не са точно това, което изглеждат.

В света на несъзнаваното зад дори най-любящото и грижовно отношение стоят чувства, фантазии и идеи, които са отрицателни, омразни и разрушителни. Фройд признава, че тази смес от любов и омраза в близките взаимоотношения е част от човешката природа и не е задължително патологична.

5. Ние се учим да обичаме от ранните си взаимоотношения с родителите и настойниците.

Нашите ранни взаимоотношения с родителите и полагащите грижи за нас ни помагат да създадем "карта на любовта", която продължава да съществува през целия ни живот. Това понякога се нарича "прехвърляне".

Фройд посочва, че когато намерим любовен обект, ние всъщност го "преоткриваме". Оттук и често срещаният феномен да избираме партньори, които ни напомнят за майката / бащата. Всички сме ставали свидетели, нали?

6. Нашият ближен става част от нас.

Фройд отбелязва, че характеристиките, вярванията, чувствата и отношението на онези, които обичаме, се вграждат в нашата съзнателна част от психиката. Той нарича този процес "интернализация".

Неговата концепция относно дълбочината на връзката между хората се съдържа в такива изрази, които се отнасят към нашия ближен като "по-добрата ми половина".

7. Фантазията е важен фактор в сексуалната възбуда.

Фройд отбелязва, че сексуалното усещане идва от три посоки: външния свят (взаимоотношения, сексуална история), органичния интериор (половите хормони) и умствения живот (сексуални фантазии).

В нашите сексуални фантазии ние често извикваме във въображението си всякакви странни и "извратени" сценарии, които допринасят за сексуалната възбуда. Това е съвсем нормално и не означава, че всъщност искаме да се включим в такива сценарии (или може би го искаме).

Източник: blogs.psychcentral.com / Превод: Елиза Трайкова за Framar.bg