цветно

8 мъдри цитата от "Клетниците"

Козет. Илюстрация: Émile Bayard / fr.wikipedia.org

Най-известният роман на френския писател Виктор Юго "Клетниците" е завършен и публикуван през 1862 г., когато той е на заточение. Творбата е смятана за един от най-добрите романи на ХIХ век.

"Клетниците" е популяризиран чрез множество адаптации в театъра, телевизията и киното. Предлагаме ви 8 цитата от книгата, в които има много мъдрост...

1. "Ние хората се лъжем, като си въобразяваме, че сме изчерпали всичко, което ни готви съдбата, че сме достигнали до дъното на каквото и да било."

2. "Както не можем да попречим на морето да се връща към брега, така не можем да попречим и на мисълта да се връща към един и същ натрапчив въпрос. Морякът нарича това прилив, виновният - угризение."

3. "Когато лице в държавна униформа преследва лице в дрипи, то има за цел да облече и него в държавна униформа. Разликата е само в десена на униформата."

4. "Между тях имаше и един скептик. Как се беше озовал сред тях? По силата на контраста. Не вярваше в нищо. Право, революция, цивилизация, религия, напредък бяха думи, лишени от всякакъв смисъл за него.
- Само едно е достоверно - пълната ми чаша - казваше той."

5. Това, което често наричаме неблагодарност на децата е всъщност неблагодарност на природата. Природата гледа пред себе си. Тя разделя живите същества на "пристигащи и заминаващи". Заминаващите са обърнати към мрака, а пристигащите - към светлината. Това поражда отчуждение, гибелно за старите и неволно от страна на младите."

6. "Просвещението лекува. Просвещението въодушевлявя. Всички благородни обществени начинания се коренят в науката, литературата, изкуствата, образованието. Създавайте човеци! Рано или късно проблемът за всеобщо образование ще се наложи."

7. "В мига, когато Козет, без да съзнава, беше хвърлила на Мариус погледа, който толкова го смути, и той я бе погледнал така. И тя изпита същата болка и същата наслада. Съзнала хубостта си, тя знаеше, че притежава силно оръжие и почна неусетно да си служи с него."

8. "Той вдигна глава с израз на човек, разполагащ с неограничена власт, толкова по-страшна, колкото по-ниско стои съществото, което я упражнява - свирепа у дивия звяр, безсърдечна у тесногръдия човек."

Мисъл на деня