А ти жертва ли си?

  • Сподели:
А ти жертва ли си?

Колко на брой са най-близките ви хора? Имате ли много приятели? С колко човека комуникирате ежедневно? А всяка седмица? Успяхте ли истински да се свържете с някой днес – да го усетите цялостно? Да почувствате стремежите и желанията му, да се потопите в очите му и да видите света през тях?

Отговорите ви на тези въпроси зависят от начина, по който се свързвате със света и от позицията към другите, която носите. Тя е сформирана у вас в резултат от възпитанието, което сте получили, и от личния ви опит. Съществуват четирите позиции към света и към себе си като само една от тях е здравословна.

В останалите три е заложена неравнопоставеност или изначална негативност, която ни държи в позицията на жертва. Позицията на жертва пък е бягство от отговорност за действията и решенията и прехвърлянето им върху живота, обстоятелствата, другите.

Кои са четирите позиции към света и коя е здравословната от тях?

1. Позиция Аз съм "+", другите са "–"

Тук са хората, които възприемат себе си като по-умни, по-красиви, по-можещи, по-знаещи и т.н. Другите за сметка на това са незрели, неориентирани, лоши, подвеждащи, такива, на които не може да се разчита. В основата на тази настройка към живота обикновено стои родителско отношение към детето, че то е специално, може повече от другите, изключително е.

Тук е нарушена здравата граница между това да подкрепиш детето си и да му помогнеш да изгради здраво самочувствие и да му създадеш усещане за елитарност, за превъзходство. Проблемът не е в убеждението, че то става, а в убедеността, че другите не стават.

2. Позиция Аз съм "–", другите са "+"

Това е резултат от другата крайност на родителско поведение: "Виж Пешо как добре свири на пиано, колко е умен и уверен в себе си. Ти за нищо не ставаш, дори не знаеш как да се държиш". "Какво си глътна езика? Отговаряй, когато те питат!", "Виж ги другите деца. Всички си казаха стихчетата, само ти не успя. Как може да си толкова глупав, повтаряхме го толкова много."

Свръх критичните родители създават в децата си убеждението, че не са достатъчно добри с каквото и да се захванат и респективно всички останали са по-добри/можещи/знаещи от тях. Възпитаното чувство за малоценност поставя индивида във вечно съревнование с другите с предрешен резултат. На такъв човек е трудно да повярва, че е ценен и че постиженията му струват, просто защото вътрешният му филтър е изкривен от твърде взискателния родител.

3. Позиция Аз съм "–", другите са "–"

В тази плоскост са хората, които казват: "Трудно ми е, зле съм, но такъв е животът, хората едва свързват двата края…", "Не съм щастлива, ама то кой е? Всеки си има неговите дертове и проблеми". "Това е то да си жена, ще си нося кръста". Тези убеждения и още много като тях не са се загнездили сами в главата на притежаващите ги. Те звучат с гласовете на родителите, бабите и дядовците, близките роднини…

Мисловните програми се предават в семействата със статута на неоспорима истина, едва ли не житейска мъдрост и разбиването им е трудно. Ако сте разпознали в изредените убеждения вашата лична настройка или пък знаете, че имате такава, но по други теми, бъдете нащрек. За да смените моделите, първо е нужно да ги осъзнаете и "заловите" в себе си, когато мислите така.

Втората стъпка е да разберете, че това не е обективната реалност, а просто гледна точка, която вие сте допуснали да смятате за своя. Третата стъпка за разбиване на тези негативни модели е да ги формулирате на обратно и да си ги повтаряте многократно. Ако вземем последния пример е нужно да го преобърнете като "Аз съм жена и съм щастлива. Да си жена е благословия" или пък "Щастлива съм и се радвам на живота. Хората се раждат за щастие и изобилие".

4. Позиция Аз съм "+", другите са "+"

Тук настройката е, че другите са надарени, уникални и носещи положителни качества и че ти самият си като тях. Усещането е, че светът е едно щедро място, в което хората са различни, но ценни, можещи и носещи своите дарове в живота. Хора с такава настройка от една страна са лидери и могат да мотивират и водят хора, а от друга - да работят в екип и да бъдат част от цялото.

Когато вярваш в качествата си и можеш да признаеш тези на другите хора, ти можеш да си сътрудничиш с тях, а не да се състезаваш. Имаш и обективна оценка за нещата, които умееш или не умееш, признаваш слабостите си и ги приемаш не като нещо срамно, а като част от своята специфика.

Пожелавам ви да бъдете осъзнати за позициите, които заемате в живота и да се улавяте, ако се озовете в първите три примера. Имайте предвид, че там са мрънкащите, недоволни и непоемащи отговорност хора. Обстоятелствата и другите не могат да са причината за нещата, които се случват на вас. Животът е ваш, отговорността също. Да признаете това е първата крачка към щастливия живот.