цветно

А вие какво помните от вашето детство?

Снимка: pixabay.com

Вярвам няма човек, който да не е гледал реклама от типа "преди-сега". Преди сте имали корем? Сега вече след редовна употреба на дадени вълшебни хапченца няма и помен от него.

Преди да започнете да ползвате еди коя си вълшебна паста за зъби, цветът на вашите зъби не е бил бял, но сега вече те са изкрящо бели и тн. и тн. и тн. Мдааммм... само дето за разлика от рекламите, където бъдещето е обвързано с положителен ефект, в тоя наш свят май се случва точно обратното.

1. Преди ходехме боси по летния нагорещен асфалт и това не беше проява на селящина, а детство. Сега от 3 месечни започваме да носим я "Адидас", я "Найк", я "Пума";

2. Преди рисувахме по асфалта с парче керемида и счупена тухла огромни слънца в поройния дъжд, за да спре. И сега рисуваме - да... още със ставането си. Я да изрисуваме вежди, я да очертаем устни, я нещо друго;

3. Преди играехме на дама, дъби-дъби, ура, чаракман, мижанка, стражари и апаши, ръбчета, на ластик, въже и още и още. Сега на Farm Vile, Play Station и още куп, дето не им знам и имената даже;

4. Преди имаше режим на тока. Обичах този режим. Ни телевизия, ни радио. Навсякъде тъмнина и... тишина. Само в салона майка слагаше една малка тънка свещ в средата на масата и всички се събирахме около нея, за да играем на "Градове и села".

А как се смеехме и как отекваше тоя непринуден смях из цялата къща, когато още малкият ми тогава брат в графа "животни" с "я" беше написал... Янко и още куп подобни. Сега децата ги е страх да бъдат с родителите си, те не споделят... те просто "разбират живота";

5. Преди се връщахме от училище, пишехме скорострелно домашните и навън. Там беше интересно, забавно, спокойно. Бягахме, скачахме, лудеехме и не искахме да се прибираме по къщите. Сега бързаме да се приберем от училище, просто защото не ни се стои там и да идем "на кафе";

6. Преди караха хляба с камиони в едни големи железни палети. А той пресен, топъл, с хрупкава коричка. А аромата... него няма да забравя никога. Чупиш коматче, малко мас и червен пипер и тичаш навън, че другите няма теб да чакат – играта върви. Сега 1000 вида хляб, с от хубава, по-хубава опаковка, кой от кой "по-здравословен" и ни един за ядене не става;

7. Тогава нямаше джиесеми. Имаше респект към родителите. Като ти се каже, че трябва да си пред нас на улицата в 5, там ще си... в 5. А приятелите... с тях се виждахме всеки ден на улицата. Тогава не мислехме за глупости, не бързахме да порастнем, тогава... тогава беше друго време. Сега плащаме луди сметки за водене на куп безсмислени разговори. Бягаме от разговори очи в очи. Станахме страхливи;

8. Преди крадяхме джанки и череши и после си ги деляхме по равно на всеки. Сега се крадем един друг;

9. Преди дъвчехме дъвки "Идеал", "Турбо" и "Бомбибом". Събирахме картинките от "Турбо" и си ги разменяхме. А помните ли и миришещите картинки? Сега ние станахме разменни монети;

10. Преди носехме в едни торбички, тип мрежа, стъклени буркани за кисело мляко и зелени стъклени бутилки, за да купим олио. А нектарите... аааааах, нектарите. А шипковият мармалад... Сега магазини много и всеки от всеки по-претъпкан от другия. Ядем консерванти и ГМО. Пием концентрирани и газирани напитки. Ставаме все по-бедни, а все по-дебели и по-болни;

11. А тръпката, докато чакаш вашите да се върнат от родителска? Защото тогава имахме респект от учителите и училището като институция, към родителите си. Сега ... и не е виновна демокрацията, а ние, че криво я разбрахме тая демокрация;

12. Преди се возихме в "Жигули"-та и "Москвич"-и. Нямаше климатици, климатроници и пак оцеляхме. Сега колите с хубава визия, мощни, обезопасени, а катастрофите - ежедневие. Защо ли? Заради шофьори, които не сядат зад волана, за да шофират, а да парадират;

Мога да изброявам с часове още и още. Никога не се изморявам да се връщам в онези прекрасни години. Вярно с тъга, но и с едно прекрасно чувство каква късметлийка съм била, че съм имала щастието да бъда дете тогава. А вие какво помните от вашето детство?

Cъбития

Мисъл на деня