цветно

Акад. Антон Дончев: Объркването в света е тотално, а липсата на логика в него е по-опасна от всичко друго

Снимка: личен архив на автора

Затова не можем и не трябва да оставаме безразлични към този начин на поведение.

От 13 до 15 април във Велико Търново се проведе Международният форум "Българският дух през вековете". Неговите организатори - Фондация "Български Център Просветление" с президент проф. Дамян Попхристов и уеб сайтът за духовно развитие "Портал 12" - го превърнаха в едно запомнящо се задълго събитие, повдигащо духа ни за национално единение и духовно съживление.

Във втория ден на форума се включи и акад. Антон Дончев с лекцията си "Папа Инокентий и цар Калоян. Какво пазят документите". Мжем отново да разпалим духовната мощ на нашите прадеди, каза той, като първо разровим нейната жарава и раздухаме все още тлеещите главни в почти загасналия огън на националното ни самосъзнание.

И като ги размахаме смело, за да се възпламенят отново. И това ще стане, според него, когато името българин отново стане духовен, а не етнически белег и когато с него започнем да изразяваме живеенето в синхрон с Божествените закони. Така както са го правили нашите прадеди.

- Акад. Дончев, казахте в лекцията си, че трябва да размахаме позагасналата главня на българския дух. Как ще стане това?

- Вижте, вълната на информацията е толкова голяма, че хората не могат да плуват в нея, а по-скоро се давят. Не знаят какво се говори, къде се говори и за да чуят, най-вероятно, единственият начин е и те да крещят. Защото времето на нашето възпитание, говореното на по-нисък тон с изчакване, изглежда, е отминало.

За да живееш с вълци, трябва да виеш като вълк. Иначе не върви, защото не може да се сложи летва в информацията. Тя така силно ни залива и помита, че се давим в нея. Неприятно е да викаш заедно с другите, но, като че ли, това е единственият начин да бъдеш чут.

- Но нали и досега се е правило, пък нищо не се е променило…

- Да, доказано е, че насилието не върши работа, но пък и вече доста пъти човечеството е трябвало да преодолява проблемите си по някакъв начин. Вярно е, че когато го е правило с насилие, е нямало особени резултати...

- Дори е ставало по-лошо…

- По-лошо или по-добро, с малки разлики между тях, не е от голямо значение, но да не си представяме колко по-лошо можеше да бъде.

Важното е да се научим да си държим на своето, защото в поведението на опонентите много пъти няма логика. Няма я вече предварителната логика, както е в шахматните ситуации, в които се знаят бъдещите ходове.

Не е като при регламентираните движения в шаха, в които всяка фигура си има свой ход, а сега в живота всяка фигура се движи както си ще. И отива там, където не е чакана.

- Тогава как ще възкръсне българският дух? И по-рано смятахте, че нямаме големи шансове?

- Малко по-големи или по-малки, отново не от голямо значение, най-жалкото е, че сега се забелязва едно пълно объркване, една липса на логика, което е по-опасно от всичко друго. Затова, вероятно, викането трябва да започне, когато виждаме, че викащият насреща ни започне да се движи обратно по еднопосочната улица.

Съвършено очевидно е, ставащото сега не е резултат на някаква логика. И ние не можем и не трябва да оставаме безразлични към този начин на поведение.

По никакъв начин не можем да кажем, че е добро положението. Виждаш, че нечие поведение е неприятно, но не можеш да му кажеш, че е луд. Но все ми се струва, че има някаква спирачка на лудостта.

- Къде я виждате?

- Виждам я в това, че не се разразява. Има все още своите прояви, но още не е стигнала до състоянието, наричано "амок" – неусвоената форма на духовна агресия.

- И все пак, не съзирате ли поне капчица оптимизъм в края на тунела, по който се движим?

- В рамките на шегата - може да дойдат извънземните...

- Защо пък не, вероятно, са го правили и друг път, за да ни спасят от самите нас...

Предстоящи събития

Мисъл на деня