цветно

Акад. Цветан Гайд: Древна Тракия е люлката на човешката цивилизация

Карта на Тракия. Снимка: Abraham Ortelius / wikipedia.org

В това да знаеш кой си и да не се съмняваш в него, е най-голямата ти сила.

Силата, мощта на произхода ни може отново да ни направи народ на славата и словото, каквито са били предците ни.

Акад. Цветан Гайд е автор на петата книга от поредицата "Тракийското писмо декодирано", с подзаглавие "Мистериите на Самотраки и Руническата книга на тайните".

Той е директор на Института по трансцедентална наука, автор на книгата "Тракийския орфизъм за напреднали", брат, съавтор и сътрудник на д-р Стефан Гайд – лингвистът, разчел тракийската писменост, и автор на поредицата "Тракийското писмо декодирано" в 4 тома.

Изследванията на братята Гайд относно тракийската писменост, език, култура и произход на българите доказват, че траките са имали свое писмо, което се е употребявало от жреците и то предхожда с две хиляди години египетското.

"Тракийското писмо декодирано – V" ни запознава с най-новите и сензационни открития на Института по трансцедентялна наука за езика и писмеността на богоизбрания ни народ, с древното познание на предците ни, разкриващо тайните, които движат света и събитията в него.

Разкрива и най-древното законодателство на патриарха Орфей, написано със свещени руни върху най-древни артефакти. Разкрива и системата на руническите знаци на "Рибеното писмо" от остров Самотраки, чрез което читателят прониква в мистериите на Орфическата школа.

- Дължим голяма благодарност и признателност на вашия научен тандем с брат ви, акад. Гайд, защото двамата ни разкрихте невероятно високото духовно ниво на развитие на нашите прадеди траките, високо абстрактните им философски виждания и стигащите неподозирани висоти полети на мисълта им...

- Двамата заедно преминахме през всички открития и изследвания, в издаването на книгите, в изготвянето на шрифтовете, дизайна и компютърните им обработки. Съставители сме и на сензационните сборници с исторически летописи и документи "Тракийските хроники" и "Тракийските послания", които разкриват древни източници за нашата история, позволяващи да черпим сведения за предците ни от написаното от самите тях. А не от техни противници, чуждоземни нашественици или съседи.

От тези документи става ясно, че българите не са нито тюрки, нито монголи, а автохтонно население, населяващо земите ни открай време, като отделни групи са се преселвали и завръщали отново в своята прародина.

Тези свещени писания, както и прочитът на артефактите, оставени от предците ни, изясняват също и връзките в духовните традиции по нашите земи, приемствеността между старата трако-българска вяра и Новозаветното богословие, между древните орфически мистерии и тайнствата в християнския култ. После тези традиции се наследяват от богомилите, които навлизат в дълбочините на мистичното християнство.

А с лингвистичния сравнителен анализ на тракийското писмо, предшествало с хилядолетия шумерските и египетски надписи, заедно и с най-новите ДНК-изследвания, се доказва, че генетично и езиково ние днешните българи сме наследници на траките.

Потвърждават също, че най-древната писменост е тракийската и че древна Тракия е люлката на човешката цивилизация.

- А върху основите на тази приемственост, съхранена чрез писанията, израства и днешното християнство, тръгнало като един много стар култ...

- Наистина, много е голяма ролята на писмеността, защото тя е един от най-важните признаци за цивилизованост на един народ. Чрез всичките нейни взаимно обогатяващи се варианти прадедите ни са предали древното познание за естественото право вътре в човека, благословеното и зловредното в него, законите, които движат Вселената и битието.

Те са знаели да се свързват с Божественото чрез мистериите на херосите, посредниците между небето и земята, за тях пише също и в "Откровението на Йоана", писано за 7-те тракийски църкви в Мала Азия. Там е споменато и за Ромфея Дистомос (Двуустия тракийски меч на Словото, който излиза от устата на Христос).

Христос също идва като тракийски херос, конник, за да свърже двата свята и да въздигне човека. Неговата мистерия е как Божественото да навлезе в човека и човешкото в Божественото. Затова промяната на днешния ни живот ще започне от връщането ни при Първословото, при корените на огромното дърво на историята ни, което е толкова голямо и разлистено и с много плодове, колкото са дълбоки корените му.

Така ще се прекъсне и деградацията, започнала със загубата на връзката с духа на предците ни. Ще се стигне и до осъзнаването, осъществяването ролята на "богоизбрания" и "богопосветен" трако-български народ, която ще предопредели и хода на историята за бъдещите поколения, ще усъвършенства духовната ни култура и ще доведе до всенародното ни благоденствие.

- И това е предизвестено още толкова назад във времето...

- Още в древната тракийска хроника "Нави", с автор тракийския регент Хаброзелм, разказваща за епохата на обединеното тракийско царство при Одриската династия, за пръв път се споменава думата за общотракийския "богарски" език като "език, на който говори сам Бог".

Към този период се отнася писаната история на българския народ, датираща от времето на Одриския цар Терес, т.е. преди 2500 години. А в тази цифра дори не се включват по-старите устни извори, които я увеличават на 6000 години.

В "Книгата на Адам" пък се говори за нашата земя "Мизия" – мястото, където е била Пещерата, Първото обиталище на Първите хора. Неслучайно в пещерата "Козарника" в Северна България (Мизия) бяха открити най-древните знаци, оставени от човешка ръка на нашия континент.

- Каква е тази сила на словото, на езика, че те са така важни за нас и за света?

- Те са едно синтезирано, символно познание, вдъхнато ни от Твореца като изключително голяма възможност за сътворчество. Първото дихание, което Бог вдъхва на човека, е свързано с въздуха и с говора. С него ни е дал частица от Своя Образ и Своето Подобие.

И както това Подобие слиза еволюционно надолу чрез творческа трансформация, така после може еволюционно обратно да се върне при своя Първоизточник. Тази божествена струя си е пробивала път, кондезирала се е и е станала принцип за големи творчески метаморфози.

- Нашите пра-прадеди, траките, са владеели тази мощ и са я демонстрирали...

- Нейният външен израз е в "Анха" (Онха) - жезъла на жреца, символизиращ "Животът в образната реч". А думите на ап. Павел "ние се движим и съществуваме в Бога" илюстрират цялостното идентифициране и потапяне във Вселената от Слово. За дедите ни езикът е бил призованане и проявление на умозрителни, невидими сили и същности.

Още на корицата на блестящо проучената от брат ми д-р Стефан Гайд каноническа Библия на жреческия елит на бесите – "Бесика" ("Библия Бешой"), съхранявана в Лондонската библиотека, пише: "В началото бе Писанието (Писажи, т.е. Словото), и Писанието беше у Бога".

Бохарската библия "Бесика", оригинала на днешната Библия, е наричана така по името на Бохарския диалект, на който е написана, по-късно "бохар" на славянобългарски преминава в "бугар", откъдето идва и названието "бугари".

В пиктографските плочки, открити по нашите земи и датирани от 5.-6. в. пр.н.е., се използват думите "Ар-хе" и "Писажи" (Вечност и Слово). Но "ар-хе" при траките е вечност, съизмерима с времето, означава "развременяване" на вечността, влизане във време/пространството, стъпване в света. Чрез нея времето тече и в ограничения, и в безграничния свят. С други думи, принадлежи и на Богочовека.

- Няма как и знаещият своя произход да не вярва, че трансформациите, промените към добро стават чрез Божественото Слово, чрез Божествената Реч...

- Траките са употребявали за Словото думата "шо-пе" ("що-бе"), използваща се и сега, знаели са, че всичко е сътворено чрез Него, чрез Този, който самотрансформира Себе Си. Всички други свещени писания казват, че Бог създал света от нищото, а Тракийската библия, че Бог е създал света от Самия Себе Си, като е самотрансформирал Своето естество.

Това е съвсем типично за орфическата доктрина за еманациите и трансформациите. Затова и при траките Бог е триединен, с три лица, еманиращи по различен начин. По-късно тази доктрина се въвежда от един тракийски папа и в Рим, навлиза и в католическата църква, в православието и във всички християнски църкви.

- Естествено е да се заключи, че народ с толкова много посветени в Божественото учение, с такива огромни познания за тайните на мирозданието, не може да няма и писмена система, с която да ги изрази и предаде на поколенията...

- Напълно. Колкото и това да се вижда на някои неприемливо. Особено на тези, които прекроиха и преиначиха истината за нашите прадеди – носителите на безсмъртното трако-българско познание. На тези, които искаха да приспят нашето самочувствие и нашата национална гордост. Явно са разчитали на това че старата наша история дотолкова надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, че няма да искаме да си я спомняме.

Но битието на лъжата се осъществява само като паразитира върху истината. И въпреки нестихващите апетити към българското културно наследство и към свещената ни земя, въпреки желанието на някои кръгове да обезродят народа ни чрез нихилистичната историография, поставяща българите в ролята на варвари и роби, ще последва едно друго разбиране и осъзнаване на нашето минало.

- Но това ни препраща и към голямата отговорност, изискваща се при работата с дадената ни Божествена технология на словото, на речта...

- Да, познаващият добре нейната сила е склонен да внимава как я използва. Това се отнася и до днешния български е зик, който е производен на свещения ни Първоезик. Не трябва да забравяме, че с него можем да нараняваме и изцеляваме. Че той ни води до сбъдвания на говореното, до благословения, но и до проклятия.

Да помним, че изразяването му в действия също е Слово. С него определяме това кои сме, своя живот и какво ще се случва в него. А като постепенно влизаме в духа на предците си, в голямата му тайна и мистерия и, като се развиваме в нея, ставаме и по-съвършени. Предстои ни да осъзнаем, че сме това, което мислим, фантазираме, говорим и действаме. Както и да открием своите неизчерпаеми скрити възможности.

- Хубаво е, че разнасяте това познание, скътано в поредицата "Тракийското писмо декодирано" в много наши градове, много наши библиотеки. Не случайно, Мнемозина, богинята на паметта, е и майката на деветте музи...

- Още първите библиотеки са се радвали на голяма почит. Информационните им носители са били на различни предмети, кости... А тези на глинени плочки са особено сакрални, защото съдържат 4-те стихии (земя, вода, огън, въздух) и символизират магическия акт на слизане на Словото в земята (глината), за да се създаде живота.

Писарите пък са били нещо като теурзи, съсътворители чрез творчество. Затова изображенията на Орфей, който владее живата и неживата природа чрез стихиите, чрез музиката и словото си, са представяли по един приказен начин властта на първичната духовна реалност, постигана чрез мистерийното призоваване на Словото. Чрез владеенето на съсътворителните технологии на Твореца.

Това много прилича на начина, по който първият Адам, преди падението, владееше живата и неживата природа чрез първоезика и даде наименования на всички същества. Така и посветените тракийски жреци са владеели връзките между външния и вътрешния свят, между микро- и макрокосмоса.

Изкуствата също съдействат за подобна медиаторска хармонизация. Затова и ние в Академия "Орфика" съчетаваме отделните жанрове и форми в културата и изкуството, обединяваме тези носители на висшите идеи и реалности, чиито корени са в самото естество на нашето съществуване.

На този базис ще се гради и бъдещото образование и възпитание на подрастващите. Чрез носените от самите тях екзистенциални възможности, които след развитието им ще могат да култивират, облагородяват и осмислят пространството и времето. Както и да удовлетворяват непреходните и съкровени копнежи на човека за Красота, Истина и вътрешна Светлина.

- А това вече започва да просветва като духовно случване...

- То става възможно чрез разкриването дълбоко в нас на основополагащите истини за нашия произход, за духовната ни самоличност и за ролята ни в историята на човечеството. Защото, както се казва в трейлъра на "Тракийски хроники", "да знаеш кой си и да не се съмняваш в това, е най-голямата сила, от която произтичат всичките ти способности, качества и положение".

А като наследници на арихите, пазителите на светите тайни на Тракия, трябва да знаем кои сме и да сме силни в мисъл, слово и дело. Защото тази сила има мощта да ни направи отново народ на Славата и Словото, каквито са били предците ни.

Cъбития

Мисъл на деня