цветно

Ако можех да съм нея

Ако можех да съм нея. Ако можех да се впечатлявам лесно от мили думи, ако ме вълнуваха дълбоко цветя и бонбони. Ако се цупех, защото не си ми обръщал внимание цял ден. Ако… Много неща.

Но не съм нея. И никога няма да бъда. Никога вече. Мъдростта на времето открадна блясъка в очите ми. Душата ми изстина. И наистина, ама наистина много трябва да се постараеш, за да се разтопя.

Но знам колко си заслужава. Знам какво съм и какво мога да ти дам. Но е трудно да се справиш с демоните ми. А тя дори няма такива. Тя е малко наивно момиченце, с големи влюбени очи, в които виждаш душата ѝ. Не е нужно да мислиш особено, а пък и е толкова крехка, че винаги се чувстваш като рицар. Защитник, смел герой.

Егото ти е щастливо, а с мен то страда. Защото аз съм моя собствен герой. И да, чувстваш се специален, но егото ти е по-важно и не може да преглътне унижението, че съм си достатъчна.

А и кротката ми същност бързо ти доскучава. Нужна ти е драма, екшън, сълзи и въздишки. Ако можех поне да се опитам да се унижа да ти се развикам… Както ти вика тя. Често, по много и все за дребни неща. Но не мога. И никога няма да мога. Но... такава съм си – сложна и мълчалива. Или ме приеми, или си върви. Всичко останало е безумие. Защото не мога да съм нея.

Снимка: pxleyes.com

Предстоящи събития

Мисъл на деня