цветно

Ако някой те попита за нас, какво би му казал?

Ако някой те попита за нас, какво би му казал? Би ли разказал за очите ми, които ти се усмихваха щастливо? Би ли разказал за дългите минути на споделено щастливо мълчание?

Когато светът ни беше толкова перфектен, че просто можехме да потънем в очите на другия и да открием всичко... Ако някой те попита, какво би споделил от нашата история?

Аз бих ти казала да им разкажеш всичко. И за усмихнатите очи, и за безпаметното щастие. За дълбоката мъка от липса. За сълзите от щастие, за сълзите от тъга. За изтръпналите от целуване устни. За аромата, останал по кожата. И по дрехите. За слетите в прегръдка тела, за преплетените пръсти.

За това как никога не пускаше ръката ми, нито аз твоята. За дългите разходки и шеговитите разговори за бъдещето. Не просто за нечие бъдеще, а за нашето общо. Кажи им и как си довършвахме изреченията. Или как казвахме едновременно нещо и после се споглеждахме като заговорници, криещи някаква тайна.

Разкажи им още за часовете безсъние, прекарани в мисли. И в мечти. В очакване на утрешния ден и нашата среща. Още и за миговете в изтръпнало нетърпение. За смеха. И за игрите.

Сподели им нашата история. Защото само това остана от нас. Една история за разказване.

Снимка: 7-themes.com

Мисъл на деня