цветно

Антоан дьо Сент-Екзюпери: Възрастните

Снимка: LD:J Media / Pixabay.com

Възрастните обичат цифрите.

Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото.

Никога не ви казват: "Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?"

Те ви питат: "На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?"

Едва тогава смятат, че вече го познават.

Ако кажете на възрастните: "Видях една хубава къща, построена от розови тухли,
със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…", те не могат да си представят тая къща.

Трябва да им кажете: "Видях една къща, която струва сто хиляди франка."

Тогава те възкликват: "Колко хубаво!"

Така, ако им кажете: "Доказателството, че малкият принц е съществувал, е това, че той беше очарователен, че се смееше и че искаше една овца. Когато някой иска една овца, това е доказателство, че съществува" — те ще свият рамене и ще се отнесат с вас като с дете.

Но ако им кажете: "Планетата, от която дойде той, е астероидът Б 612" — тогава те ще се убедят и ще ви оставят на мира с въпросите си.

Те са такива. Не бива да им се сърдим. Децата трябва да бъдат много снизходителни към възрастните.

Антоан дьо Сент-Екзюпери, из "Малкият принц"

Мисъл на деня