цветно

Антон Страшимиров: 10 непреходни цитата

Антон и Стефка Страшимирови. Снимка: wikipedia.org/Димитър Карастоянов

Антон Страшимиров (1872 - 1937) е писател, драматург, публицист и политик, най-известен с романа си "Хоро".

Същинската тема на "Хоро" е не толкова погромът след потушаването на Септемврийското въстание през 1923 г., колкото разпадането на общността, трагическото преобръщане на традиционната фолклорна обредност.

HighViewArt.com подбра десет любими цитата от Антон Страшимиров:

1. "Измислица е, всичко е измислица. И нямат легенди вековете; всяко поколение е съчинявало само за себе си и нищо не се е предавало от минало за бъдеще. Даже надали е имало минало. И не ще има бъдеще. Нищо не е имало и нищо не ще има: мърсете, колкото искате - дедите не ще чуят и внуците не ще се червят." - из "Хоро"

2. "Странен човек! Не, хората са си различни. Впрочем, те все пак си приличат – поне в няко случаи. Светулки са, когато се влюбят. Губят се в нощта на живота като блуждаещи огньове. И са мили, трогателно мили." - из "Хоро"

3. "Не, човек не може да избегне съдбата си. Впрочем, то още се не знае. Нищо се не знае. Може всичко да се промени: слънцето ще стане мораво, дворищата ще се вапцат оранжево и ще потънат в кървавочервено къщята." - из "Хоро"

4. "Бели и кървави нощи — предателски бели и предателски кървави. Ето, избягала е доблестта от сърцата и душите са опръскани като ръцете на убийца. Бучат огнените стълпове на пожарището сред града, обхващат небето, задушават нощта, а камбани не бият и не се мярка никъде жив човек. Доблестта е избягала от сърцата и душите са оцапани като ръцете на убийца." - из "Хоро"

5. "Ех, мили, хубави, тъжни и мъчни есенни дни. Храната е в пълните хамбари; веселието е по хора и седенки; тъгата е по изрежданата младост на вчерашните отрастъци, а мъката - ах, тая черна мъка по тия видими и невидими несгоди!... Да, мили, хубави, тъжни и мъчни есенни дни! В тях е животът по нас, и в тях е теглото. Защото нима е тегло на оран, сеитба, коситба ? Нима е тегло на жетва и вършитба? Трудът - макар и черен, макар и денонощен - е благодат от Бога. Но пък нима е в него животът? О, тежки са есенните дни - дни на разплата с бляновете на сърцето и дни на възмездие за човешката слепота, бездушие и коравина!..." - из "Есенни дни"

6. "Ние сме изстрадан и почти обезверен народ, продължава той. От там е основната черта в характера ни днес: антисоциални сме, почти анархистични. Моралните ценности у нас са затвърдени повече край тъмна мъченишка битова кора. И когато тя рухва, както е днес, разголването е неминуемо." - предговор към "Грях" - № 3 от Българска общодостъпна библиотека

7. "За да се постигне добър език и лек стил са потребни две качества, които наглед се изключват: трябва школуване в езикознание (писателство) и трябва вдъхновение". На друго място: "Първа длъжност на писателя е да не (се) доверява на фигурите и метафорите, ако не може съвсем да ги изгони изпод перото си. Език, най-богат с образи, обикновено е най-беден с идеи."

8. "Тъга и чернило вее сега от това тихо дворче със спретната градинка, свито сякаш гнездо, под моя прозорец; като застаряла и грухнала изглежда малката селска къщица. Човешкият живот! - каква непрестанна върволица е той, върволица от любов и вяра, надежда и измама, радости и сълзи, сълзи..." - из "Данил"

9. "Предлаганите тук разкази, писани през шестгодишното ми живеене в затънтени кътове сред народа, не са възникнали под напевите на "меден" кавал, - последният отдавна е прогонен из катадневния живот у нас. Прогонен от тежките през векове несгоди... Тук са смесени личните смях и сълзи на млада, задета от идеи и илюзии душа с ония на народната маса, днес разнебитена от настъпилите нови условия за живота и все пак още неподвижна, както си е била от векове." - предговора на "Смях и сълзи"

10. "Хубав е животът, о, младеж, а дваж е той по-хубав за нас - синове на тих, непокварен и мъченишки народ. Пътят на живота ни е оросен със сълзи от всенароден копнеж за обич, добро, светлина. Разкрийте сърцата и душите си за обич, добро и негасими лъчи! О, въоръжете се с това и всяка стъпка от живота ви по затънтените наши села и колиби, из които вий утре ще се пръснете като скромни труженици, - всяка стъпка, казвам, от живота ви по там ще бъде само едно благатно шествие." – из "На моите ученици"

Предстоящи събития

Мисъл на деня