цветно

Антоний Велики: Бог е създал душата свободна да постъпи така, както иска – добре или лошо

Снимка: pixabay.com / Didgeman

Антоний Велики (авва Антоний или или Свети Антоний) е египетски християнски монах-аскет. Смята се за основател на християнското монашество. Той е и първият от т.нар. Пустинни отци.

Свети Антоний

Свети Антоний е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света.

След дългогодишна духовна борба постигнал святост и бил удостоен от Бога с дарбата да лекува. Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Починал на 17 януари 356 г.

Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес: победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен "тържество на християнството".

Антоновден

Антоновден (Андоновден, Лелинден) е християнски и български празник, на който се почита паметта на св. Антоний Велики. Чества се на 17 януари за предпазване от болести.

В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас са тясно свързани – смята се, че са двама братя ковачи. По някои места (Поповско) празниците им се означават с общото название "сладки и медени". В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората.

В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на чумата – "леля") има обичай две медени питки да се дават на съседи, роднини и приятели, а трета питка да се оставя на тавана за чумата ("за лелята", за "болята").

На този ден жените не предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

Антоновден и Атанасовден са един след друг (17 и 18 януари) и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

По материали от "Уикипедия".

Cъбития

Мисъл на деня