Арабески

  • Сподели:
Арабески

Той пристигна щастливо усмихнат със състудентката си Соня Райчева и без много церемонии, само в тесен кръг от приятели, подписа граждански брак с нея. Няма да забравя този изключителен момент на радост, на който станах съпричастна и изживях до излизането на сватбарите от залата.

Случи се през седмицата, когато нямахме асистентки, както през почивните дни на големите сватби, и сами с Асиел, моята неотразима спътница в работата, посрещахме и изпращахме гостите, отваряхме бутилките с шампанско, и си включвахме сватбения марш на Менделсон на запис…

Младоженецът излъчваше вселенска радост, а младоженката сияеше, като самата Венера на небосвода, както би се изразил някой поет…

Аз пък бях толкова развълнувана, че си позволих да импровизирам речта от сватбения сценарий, като собствено благопожелание при повторната наздравица, след официалната част, защото от вълнение и притеснение – нищо друго не се появи в главата ми.

Със сигурност това беше първият за мен международен брак, който трябваше да подпиша, като длъжностно лице.

И така, не помнех колко вода изтече от онзи далечен и паметен момент, но когато един ден най-неочаквано на прага на офиса застана мъж с посърнал вид, брадясал, облечен небрежно, с очи, излъчващи някаква тъмна тревога, аз без да се замисля казах:

- Самир Ал Мохамед Ибраим Аднан…

Човекът ококори очи и се усмихна:

- Аз съм!

Посрещнахме го сърдечно с Асиел, поканихме го да изпие с нас чаша кафе. Беше много отчаян. Разказа ни, че тъстът му още от самото начало не бил съгласен с брака на дъщеря си, затова подписали в присъствието само на приятели.

Живеели в любов и разбирателство със съпругата, родило им се и детенце, заради което всъщност се заформил големия конфликт. Тъстът искал да го кръстят на него, понеже било момченце и зетят се съгласил, но при условие, че добави към името му и още едно – неговото, Сами.

Такъв бил техният обичай. Тъстът възроптал, защото не можел да си представи, че към името му, Борислав, с тире ще бъде добавено и Сами…

Стигнало се до там, че нашият младоженец трябвало да напусне дома, на който брàвата на входната врата била автоматично сменена от тъста.

Самир ни каза, че ни считал за свои най-близки, от които трябвало да получи съвет за по-нататъшните си действия

Много ми се иска да кажа, че тази негова история е приключила с щастлив край, но уви – младата жена бе изпратена в чужбина при нейни близки, за да изгуби Самир следите й. Той направил, каквото го посъветвали адвокатите, но в крайна сметка семейството му се разпадна…

Един ден дойде при нас, за да се сбогуваме, преди да замине за Йордания завинаги. Беше много тъжен, накрая се разплака, а ние се просълзихме, съпреживявайки неговата драма…

Пак в ония години, нашата асистентка, Дора, пристигна с документи за сключване на граждански брак с палестинеца Абдел Ал Халили. Много се изненадах, защото 37-годишната жена преди по-малко от половин година беше овдовяла.

Дръпна ме тя на една страна и ми призна, че се е съгласила да се омъжи за палестинеца, защото проявила живо съчувствие към съдбата му, която в този момент била изключително сложна.

Обстоятелствата около Ал Халили били извънредни, а процедурата "граждански брак" – неотложна. Дора беше сигурна, че много скоро между тях ще пламне голяма любов…

Имах право да направя изключение и бракът да бъде подписан преди едномесечния задължителен срок от деня на заявяването му. Веднага поисках да проверя документите на мъжа, издадени от посолството на страната му в Букурещ.

Забелязах, че нямаше изрично написано в удостоверението, че се издава за сключване на граждански брак. При евентуална проверка – бракът можеше да бъде обявен за невалиден и аз ясно обясних това.

Младият мъж се притесни, пребледня, очите му потъмняха… Обясни, че повторното ходене до румънската столица ще му струва не само средства, но и неопределено време престой за извършване на услугата, през което време щял да изтече някакъв фатален срок…

Тогава реших, че тази формалност можеше да бъде коригирана по по-лесен начин: на същата марка пишеща машина да бъде допълнен документа с пропуснатото изречение на арабски и български език.

Само след два дни бракът беше сключен, вдигнахме наздравица, а след десетина дни младоженците се появиха, за да си вземат снимките. Тогава Ал Халили ми подаде една кутия и рече:

- Госпожо, това е дар от мен – най-скъпото нещо, което имам, подарък от майка ми, стъклено наргиле, с бронзова украса. – Очите му горяха, като черни огньове, а на устните му грееше усмивка. - Вие ме спасихте от смъртта, госпожо, която ме очакваше, ако бях принуден да напусна страната ви, преди да съм сключил брак… Срокът ми на пребиваване тук изтече с последния ден от студентството ми… - Ал Халили вдигна ръцете си нагоре, после ритуално помилва лицето си, като след молитва. - Тази вещ да ви напомня за мен, а аз денонощно ще се моля за вас и дано Господ ви даде дълъг живот, защото неговата милост е безкрайна, и защото само той единствен има право да съди…