Баланс или хармония – какво избираш?
Случвало ли ви се е да се усещате като жонгльор, който се опитва да балансира десетките си роли и задачи и през цялото време е напрегнат от възможността да се провали в някоя от тях? С колко най-много предмети сте виждали някой да жонглира? С 4, 5, с повече? Обикновено съвършения баланс продължава няколко секунди или минута и топчетата постепенно се вадят от кръга. Следват аплодисментите.
Какво се случва в реалния живот – повечето от нас се опитват да балансират между това да бъдат реализирани жени, отдадени майки, добри домакини, страстни любовници, внимателни дъщери, грижовни съпруги, подкрепящи приятелки и още много неща. Още на пръв поглед е ясно, че това е много по-трудно от жонглирането с еднакви по размер и приоритет топчета. Отгоре на всичко никой не те аплодира, когато се справяш добре. В момента, в който изпуснеш една от ролите обаче, се чувстваш провалена и недостатъчно кадърна.
Честно ли ти се струва това? Независимо как отговаряш на този въпрос, за мен е важно да осъзнаеш, че всяка от нас сама избира дали да балансира между различните житейски роли или просто да живее в хармония.
Каква е разликата между баланса и хармонията? Когато се стремиш към баланс, ти даваш равен приоритет на всичките си проявления. Ако вземем дори само 4 от тях – професионалист, майка, съпруга и приятелка, на всяко от тези четири твои лица се падат по 25% от времето, присъствието и вниманието ти. Проблемът е, че ако се опитваш да ги балансираш, никога няма да си 100% в нито една от ролите.
Нима можеш да си истински добър професионалист, когато детето ти е болно и с цялото си същество си отдадена на това да му помогнеш? Или пък да вложиш цялата си страст в това да съблазниш мъжа си, докато най-добрата ти приятелка е в тежко положение и има нужда от твоята подкрепа?
Разковничето да се чувстваме добре в собствената си кожа е в това да се стремим не към баланс, а към хармония. Тогава можеш да съвместяваш различните роли, без да се стремиш да поддържаш еднаквата им тежест постоянно. Хармония постигаме, когато осъзнаем, че не е възможно всичко да ни бъде приоритет по едно и също време. Тогава насочваме своя фокус към това, което ни е най-важно в момента. Ако имаш тежък проект на работа, оставаш там до късно, но без вината, че в момента не си със семейството си.
За да няма вина, следващият път, когато си вкъщи, бъди присъстваща 100% – играй си с детето, изслушай го, седнете всички на масата и споделете хубавите случки от деня. Когато семейството ти знае, че може да разчита на пълното ти присъствие, когато почиваш, ще бъде толерантно, ако ти се налага да закъснееш. Ако обаче редовно си носиш работа вкъщи и продължаваш със служебните разговори до късно, не можеш да очакваш непрестанно разбиране от тяхна страна – тогава хармонията е нарушена.
Как да поддържаш вътрешната си хармония?
Помни, че винаги има изход – когато сме в състояние на афект или сме силно притеснени, често не виждаме всички възможности. В такива моменти поеми дълбоко въздух и издишай няколко поредни пъти. Опитай се да се дистанцираш като си представиш, че това се случва на някой друг и помисли трезво какви са възможностите пред него.
Определи приоритетите си – през изминалия век на английски тази дума се е използвала само в единствено число. Старай се и ти да имаш само един приоритет - докато си на работа, недей да търсиш рецепти за пълнени чушки, освен ако това не влиза в трудовите ти задължения.
Премахни вампирите от средата си – общувай само с хора, които би определила като качествени и не забравяй, че времето е най-големият ти ресурс. Следващият път се замисли, когато отделиш един час на вечно недоволната, оплакваща се от живота приятелка.
Усмихни се – ще ти се получава естествено, когато приемеш факта, че всяко нещо, което се обърка в живота ти, всъщност дава шанс на нещо по-добро да дойде в него.
Търси отговорите в себе си – всяка външна инстанция гледа от собствената си камбанария. Ти, сърцето и интуицията ти знаете как да постигнете хармония.
Затова спирам със съветите и ти желая лекота!
Снимка: freshi.co.za
