цветно

Барби е кукла. Барби не е човек!

Снимка: идея - Цветина Димитрова / фотограф: Александър Христов

Барби е кукла. Барби е най-популярната кукла в света. Може да е руса със сини очи, може и да е брюнетка със зелени или кафяви, или сини на цвят очи. Барби има гладко, пластмасово тяло, нейната коса също е гладка и блести.

Барби е идол за много съвременни млади жени. Те харесват нейната кожа, коса и тяло, за тях тя е перфектна. Искат да приличат на нея. Предприемат стъпки, които да извървят, за да успеят да заприличат на нея. Постигат целите на живота си, докарват визия на външността си, с която около тях всички да възкливат: "О! Барби"!

Това им харесва! Много им харесва! Постигат целта на живота си! Щастлива са! Имат самочувствие! Гордеят се със себе си! В това няма нищо лошо, много ясно. Барби е красива! Похвално е, че човек се грижи за външността си и се харесва! Това е много важно за социализирането му в обществото.

Само че Барби е от изкуствени материали. Барби не е истинска жена - тя не е човек - няма душа, нито сърце, нито черен дроб, нито МОЗЪК ! Барби не е майка, нито баща, нито леля, нито кака... Барби не е нищо, Барби е играчка за малки деца. Барби няма право на глас.

Освен това Барби няма професия, тя само се облича с дрехите и костюмите на хората от престижни професии. Тя може да се облече като лекар, полицай или пожарникар. Барби може да бъде всичко, което си поиска, в костюмите на други ХОРА! О, колко прекрасно е това!

Барби обаче не е истински човек ! Барби няма образование, нито чете книги. Не може и да пише, защото Барби никога не е ходила на училище.

Най-отимистичният вариант за съвременните млади жени, които искат да са БАРБИ е да си дадат сметка за това, че Барби е само тяло и лице, тя е от пластмаса и изкуствени материали. Барби няма съдържание, тя е просто празна кукла. Хората не сме кукли. Самочувствието на един човек не идва от гладката кожа и лъскавата коса.

Да, външността допринася в малка степен. Но в много малка степен! Увереността на един човек идва от неговите постижения, неговото образование, неговата професия, неговото, т. нар. "вътрешно съдържание". Това какъв смисъл придава той на света, това за какво е на този свят, това кой е той и какво прави на тази земя... Това са все неща, които човек постига със знания, умения, опит! Не се постига нищо смислено и съществено с цел "да постигнем визия на Барби".

Барби не прави нищо, захвърлена е понякога в кашон с други пластмасови играчки, а понякога някой я дърпа или преоблича. Барби не решава къде да бъде. Барби може да пътува по света в някой детски куфар или в багажното отделение, Барби може и да не бъде забелязана, ако изчезне. Барби може и да бъде изхвърлена случайно и никой да не разбере. БАРБИ НЕ Е ЧОВЕК ! Нормално е на никой да не му пука за нея, Барби е предмет - неудошевен предмет.

Външността не е важна. Макар тя да е на показ и да е първото нещо, което всички околни виждат от нас, тя е малка част от това, което сме. Нека нямаме предразсъдъци и да не съдим някого по дрехите! Нека му дадем шанс да покаже кой е! И нека всеки един човек на този свят да намери смисъл на това, че той е тук. Нека си отговори на въпроса защо е тук! Нека прави това, което обича и да гори в процеса на дейността си.

Никой не иска да бъде без значение за някого, никой не иска да се вози в багажно на самолет, никой не иска деца да му се подиграват, че не може да пише и чете. Срамно е да убиваме това, което имаме като качества и потенциал в стремежа си да изглеждаме като пластмасовата кукла.

Пагубно за обществото е да не се развиваме интелектуално и да не искаме всеки ден да научаваме по нещо ново. Ние заради това сме тук! Да бъдем личности, да бъдем някои, да се наречем по даден начин, да определим кои сме! А кои сме, можем да кажем тогава, когато извървим един път, осеян със знания, от който да излезем с определено наименование.

Предстоящи събития

Мисъл на деня