Без резервация
От Зоя Хубчева
Облякла съм си новата рокля, сложила съм лек грим, направила съм резервация в новия модерен ресторант, поръчвам си ароматна паста, разглеждам новините на мобилния си телефон...
Поглеждам хората около себе си, долавям еднаква монотонност, повторяемост - погледи в малките екранчета, които са се превърнали в смисъл и основен приоритет в ежедневието ни. Довършвам обяда, оставям бакшиш на усмихнатия сервитьор и продължавам напред към забързаното ежедневие, към задачи, срещи, към следващата резервация.
В тези моменти на усамотение, търсещи тази краткотрайна пауза от задачите и отговорностите на модерния свят си задаваме въпроса: Къде да намерим себе си, без резервация?
Взирам се в безкрайния хоризонт на морето… Тук не е нужно да се запазва маса, да се обличаш специално, да имаш уговорка. Това са тези моменти, когато говориш с душата си, със своето вътрешно аз, със своите мечти, желания, терзания… там, навън в природата. И не защото си се "изгубил", а точно обратното - защото си цял, защото не разпиляваш нито частица от теб, защото няма какво да дадеш…
Няма какво да дадеш на НЕЯ, тя е съвършена и напълно завършена, няма нужда от теб, въпреки че си част от нея. Какво можеш да дадеш на могъщата планина, на необятното море, на безкрайните поля, не се налага да платиш сметката, да се правиш на някой друг, да следваш наложени правила…
За разлика от материалния и меркантилен свят, в който живеем, който няма как да съществува без да го "храним" и сме длъжни да се адаптираме към бързо променящите се условия за живот, които ни се налагат. Навън сред необятната шир ти можеш само да взимаш и да черпиш вдъхновение и страст.
Ако се замислите няма услуга, място или предмет, за които да не сте откъснали частица от себе си, от времето си, за да го притежавате. Е… нея я притежавате, но каква е цената, която тя плаща, за да сте част от нея? Това всеки от вас може да оцени.
Намирането на вътрешен мир означава да не трябва да раздаваш нито късче от себе си. За да може цялата енергия, сила и мисъл, събрани в нас, да се канализират във вътрешното ни "АЗ" и да намерим търсеното вдъхновение, опора, подкрепа, ако искате и любов, които са били винаги в нас, но сме ги разпилявали. И когато сме готови да ги разпръснем отново!
Какво може да дадем ние на планината? Тя е съществувала без нас и ще продължава да е така, няма нужда да плащаш сметка или да правиш резервация, да се обличаш специално. Там горе може само да приемаш и да разбереш всъщност, че винаги си бил част от нея и тя е била винаги там за теб.
Мястото, на което няма какво да дадеш, а може само да получиш, е винаги близо до теб, на една ръка разстояние, на един скок от забързаното ежедневие, само трябва да знаеш къде да го търсиш!
Къде да търсиш себе си…
