Безкрайността на влюбените

  • Сподели:
Безкрайността на влюбените

Ако до днес не съм успял
да те спечеля, няма и да мога.
Въздишките си до една съм дал
и на сълзите си изчерпах влога.
Богатството, с което заплатих
за любовта ти – плач, писма и плам –
открай-докрай употребих,
но сделката приключи там.
Получих дял неуточнен –
то значи, с други ще е споделен
и няма да си само с мен.

Дори да си ми дала всичко,
било е всичко то, но за тогава.
И ако друг в сърцето ти едничко
любов посее, то какво остава
за мен, че той, с ненакърнен запас
от плам, писма, сълзи ще ме надмогне,
не влиза в клетвата ти той, а аз
какво? Чужд страх кого ще трогне?
Но със сърцето ти дарен
владея, скъпа, целия терен
и всеки кълн от него е за мен.

И все пак, мисля, че е рано
сърцето си изцяло да ми даваш.
Ако при мене то стои прибрано,
как с нова обич ще ме награждаваш?
Не можеш ден след ден за мен в ръце
сърце да носиш ново – откъде ли?
Но странно – който подари сърце,
не го изгубва, не. А го печели.
Но има начин по-освободен –
да търсим сливане, а не обмен.
И аз ще бъда в теб, и ти във мен.

Автор: Джон Дън

Превод от английски: Кристин Димитрова