цветно

Бистра Окереке: Книгите, които ме промениха

Снимка: Иван Иванов.

Ако трябва да опишем Бистра Окереке с една дума, то тя е колоритна. Биографията й е повече от вдъхновяваща - завършва НАТФИЗ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов и сред най-запомнящите й театрални участия са в постановките "Шумът на върбите", "Papas in motion", "Хора с куфари","Вечер на Гласа", "Ние, духовата музика", "Вечерята", "Отело". Участва във филмовите продукции "Всичко е любов", "Кои сам ас и каде е моито мq100?", "Измяна", късометражен филм, "Рая на Данте". Наскоро излезе и дебютната й стихосбирка „Аз зад черното и бялото”, която представи на Алея на книгата за издателство „Библиотека България”.

Ето какво споделя тя  пред HighViewArt.com за книгите, която са я променили.

 

 1.       “Майстора и Маргарита” – Михаил Булгаков

Книга, която прочетох на един дъх. Гениална с вплитането на няколко сюжетни линии и създаването на една реалност, лишена от логика. Прочетох я преди четири, пет години. Самата аз имам проблем със запомнянето на детайли и събития от една книга за дълъг период от време, но “Майстора и Маргарита” е книга, която особено много влияе на фантазията и на емоциите на читателя. Въпреки краткосрочната ми памет, това си остава една от най-любимите ми книги. Пропита е от усещането за надвиснала опасност и изплъзващи се от сетивата ни случки, които следват своя собствен логичен развой. Фактът, че Булгаков отделя няколко десетилетия, за да я завърши, я прави още по-значима. Образът на Дявола е толкова гениално изрисуван от думите на автора, че не мога да се сетя за друга книга, която да е преобърнала сетивата ми, колкото тази. “Майстора и Маргарита” е от книгите, които не можеш да опишеш добре, но които ти влияят години, след като си ги прочел.

 

 2.       “Аскетика”- Никос Казандзакис

“Аскетика” е кратка книга, която поставяйки в ръцете си, мислиш, че ще прочетеш бързо. Много скоро се убеждаваш, че това не е така. Никос Казандзакис е любим мой автор – грък, който притежава особен и бунтарски стил на писане. “Аскетика” е книга, която с появата си, предизвиква изключително недоволство у църквата. Тя е духовният завет на автора и резултат от търсенията му на божественото. Впечатли ме с изключителното си модерно виждане за образа на Господ. Казандзакис успява да приземи Господ и да го вплете в битовото ни живеене,без това да е признак на липса на вяра. Тъкмо обратното, в тази книга намерих вяра, която се доближава до моята. Вяра в това, че Господ е в действието, в бунта, в задаването на въпроси, в съмнението, в опита да разрушиш църквата и да я доближиш до себе си.

 

 3.       “Американа” – Чимаманда Нгози Адичи

През последната една година се опитвам да чета повече книги от жени и свързани с нигерийската ми култура. За съжаление, книги от африкански автори рядко се превеждат у нас. Сега това започва да се променя, благодарение на Жанет 45 и Бистра Андреева. Чимаманда Нгози Адичи е нигерийка, която емигрира в Щатите. По-приета е с идеите си и стила си на писане в Европа и Щатите, отколкото в самата Нигерия. Тя е от тези автори, които не се страхуват да изследват културата си и мястото си в света. “Американа” е една книга за любов (пречупена през призмата на чужденеца, поставен в други географски ширини), за съвременния човек, за разделението на хората и поставянето им в категории по цвят на кожата, произход, пол и етническа група. Тя е колкото интересна за човек като мен, който носи част от нигерийското схващане за начин на живот, толкова и за хора, неповлияни от емиграцията и незапознати с много африкански търсения в съвремието. Истински шедьовър, който изследва модерния човек и мястото му в света.

 

 4.       “Знам защо пее птицата в клетка” – Мая Анджелоу

Като човек, който обича поезията, Мая Анджелоу, за мен, е извор на поезия. Книгата ѝ “Знам защо пее птицата в клетка” описва живота ѝ в Америка през миналия век във време, когато афроамериканецът се бори за изконни човешки права. Четейки я, аз се влюбих в онази типично женска чувствителност и дързост, която само ние жените притежаваме. Мая Анджелоу спира да говори за няколко години след като бива изнасилена от член на семейството. Мислейки, че думите ѝ могат да причинят болка на хората около нея, тя взима решението да живее в мълчание, докато един ден една нейна съседка не съзира в нея талант за думите и не я мотивира да говори и пише, бунтувайки се срещу точно онези несправедливости на живота, които я карат да замълчи.  Това е една женска книга, която отразява силата на жената да се бори, да прави път, да ражда и да създава живот – там, където условия липсват.

 

 5.       “Времеубежище”- Георги Господинов

“Времеубежище” е моята пандемична книга. Започнах да я чета през април, към края на голямото затваряне. Георги Господинов е български съвременен автор, който мога да сложа без угризения до много други съвременни чужди автори. Обожавам начина му на писане. “Времеубежище” е книга за старостта и спомените. Книга, която изследва загубата ни на идентичност без значение от принадлежността ни. Появи се в момент, когато всички ние осъзнахме колко сме свързани помежду си и каква сила може да има общуването. С напредването на технологиите, обикновеното общуване сякаш се обезличава и човекът започва да се губи в спомени. Но какво правим, когато нямаме и спомен за всичко онова, което ни осмисля?

 

Мисъл на деня