Благодарни ли сме?
Стремежите ни винаги са насочени към бъдещето. Ние дори живеем за бъдещето и съответно в него. Набелязваме си цел и вървим стремглаво към нея, но този процес често е натоварен с яд и негодувание, с усещането за безкрайно чакане, което ни отчайва.
Възможно ли е щастието ни да е много по-близко, отколкото предполагаме? Не бихме могли да знаем, ако никога не сме се оглеждали наоколо. Живеем, незабелязвайки околността, а тя винаги се променя. Замаскирайки от погледа си всичко, което не ни харесва и заменяйки го с мечтите за по-хубав живот, ние пропускаме как заедно с вътрешния ни свят, и този отвън придобива друг облик.
Когато израстваме, хората около нас също стават различни - понякога се появяват нови, а друг път старите променят отношението си към нас. Но каквото и да се случва и по какъвто и начин да се сбъдват желанията ни, ние никога няма да можем да ги осъзнаем, ако не сме благодарни - благодарни за това, което е и което не е, за това, което имаме и което нямаме, за настоящия си живот с всичките му привилегии и непълноти.
Имаме голяма нужда от това да погледнем живота си отстрани, защото много често се вглъбяваме в някоя незначителна мисъл, която по този начин става голяма тревога, докато накрая не обладае цялото ни съзнание. Ето как мечтите се превръщат в бреме, а възможностите в наказание.
Забравяме, че живеем точно сега, независимо с кого и къде сме или не сме. Напълно достатъчно е да заявим, че искаме да сме щастливи, за да го постигнем. Помислете, някой друг на наше място винаги би оценил много повече това, което имаме, докато ние се оплакваме за това, което можеше да бъде.
Не става въпрос да се задоволяваме с по-малко, напротив, но когато започнем да бъдем благодарни, ние ще отворим очите си за всичко, което досега сме пропускали - нашите желания винаги са се сбъдвали, а тези, които така и не са, са си отишли за добро; както собственият ни, така и животът на другите винаги се подрежда, колкото и да роптаем и да се тревожим.
Във всеки един момент, ние имаме възможността да се чувстваме още по-добре, като е нужно единствено да пуснем притесненията и обидите и да се обърнем към собственото си желание за любов и доброта.
Така че, запитайте се дали сте благодарни. Може би това е последната необходима стъпка към постигането на вашето лично щастие. А може би е и първата.
