цветно

Благодарността - едно от най-великите човешки качества

Снимка: pixabay.com / PhotoMIX-Company

Благодарността е велико чувство. Само когато си благодарен, може да получиш, да оцениш и да приемеш на сто процента нещо, което си търсил, желал и поискал.

Много малко хора са истински благодарни затова, което имат, защото "имането" и "нямането" зависят само и единствено от собствената ни благодарност.

Често пъти отправяме взор към небето и молим за здраве, щастие, любов и всичко присъщо на човека. Но колко често благодарим затова, което в последствие можем да изгубим и да го търсим отново?

Фокусът на вниманието ни трябва да падне върху благодарността, а не върху липсите в живота ни. Никога няма да успеем да сме истински щастливи, ако молим за нещо, защото ни липсва! Но можем да бъдем щастливи и пълноценни, ако благодарим за нещо, което ще дойде в живота ни, защото го привличаме с благодарността си.

Да си благодарен е дар.

Да си благодарен е благородство.

Да си благодарен е нужда.

Да си благодарен е удовлетворение.

Да си благодарен е любов.

Един ден, когато се събудиш и си благодарен затова, е ден пълноценен и щастлив. Ден, когато се будиш, обхванат от чувството, че животът ти е една голяма липса и парчето от пъзела все не пасва, е ден изгубен и нещастен.

Всеки човек може да е благодарен стига да иска. Всеки трябва да е благодарен, защото диша, движи се и усеща със сетивата си.

По Коледа умеем да сме благодарни, умеем да прощаваме, да даряваме и да сме-по-добри, но не е достатъчно. Благодарността е част от живота ни всеки един ден, всяка една секунда, защото тя е двигателят на пълноценното съществуване.

Не само болката и тъгата на другите трябва да провокира у нас благодарност, че имаме това, което имаме. Напротив, тя трябва да ни покаже колко много сме изпуснали да изживеем в живота си като сме мислили за липсите в него, а не сме благодарили затова, което ни е дадено, което сме постигнали и което сме.

Най-великото човешко качество е благодарността, защото тя не изисква, не търси сметка, не обвинява и не задържа. Тя просто изпълва сърцата и душите ни с едно уникално признание към света, човека, Вселената и живота, към близките ни, към природата, към малките неща и към нас самите.

Благодарността дреме във всеки от нас, но много рядко я събуждаме. Тя не се натрапва и не вика силно вътре в нас, за да я изкараме на показ, защото е просто благодарност.

Тя трябва да се почувства, защото само така един човек е живял, ще живее и ще си отиде от този свят пълноценно, за да остави следа!

Източник: lifetime.bg

Cъбития

Мисъл на деня