Боби Вълчев - за необятната любов към свободата, която дава джаза
От HighViewArt
Боби Вълчев е един от най-известните български джаз и пиано изпълнители в Дубай. Той открива любовта си към пианото от съвсем ранна детска възраст. Завършва софийското музикално училище “Любомир Пипков”, а след това завършва и НМА„ Проф. Панчо Владигеров“ с две специалности – „Джаз пиано“ в Инструментален факултет и „Композиция“ в Теоретико – Композиторския факултет. Боби става и асистент професор в Майсторския клас на Милчо Левиев, където получава възможността да композира за едни от най-големите български изпълнители като дует "Каризма", Орлин Павлов, Васил Петров, Камелия Тодорова и много други. След това Боби Вълчев продължава своето образование в Guild school of music в Лондон. Там той твори с гиганти като Маркъс Милър, Джордж Бенсън, Клод Джей Уудс от Earth, Wind & Fire.
Преди 11 години той заминава да ОАЕ като на шега, а днес е един от най-популярните джаз и пиано изпълнители в Дубай. Освен това, Боби Вълчев преподава джаз пеене, пиано и тромпет в една от най-елитните академии - GEMS Education Schools, където предава любовта към джаза на своите ученици.
High View Art ви представя интервю с Боби Вълчев:
-Боби, привет. Спомняте ли си първите стъпки в музиката?
-Спомням си, че майка ми ми купи акордеон, а аз обикалях по всички съседи и им изсвирвах цели концерти. Графикът ми с ангажименти беше пълен (смее се). Те от своя страна ми готвеха всичките ми любими ястия, така че може да се каже, че от съвсем малък си изкарвам прехраната сам! Истинските виновници да заобичам музиката обаче са леля ми и баща ми. Баща ми е голям меломан и имаше огромна колекция от касети, плочи и дискове. Следователно вкъщи постоянно се слушаше музика. Закърмен съм с качествена музика още от малък. С баща ми главно слушахме Beatles, Deep Purple, rolling stone, Pink Floyd и все велики имена , които много трудно се намираха в България. Спомням си как по цяла нощ презаписваше музика за приятели. така той ме научи да слушам истинска музика . Леля пък имаше пиано, на което се учех да свиря.
-Защо избрахте да се развивате в света на джаз музиката и какво ви дава тя?
-Джазът ми дава пълна свобода да изразявам себе си, чувствата си и духовното си състояние във всеки един момент. Особено, когато импровизирам - никога нищо не се изсвирва два пъти по същия начин. “Never twice the same”. Винаги има разлика, винаги се чувствам по различен начин. Джазът е свобода и не мога да кажа, че аз съм го избрал, той е избрал мен! Просто ми се случи.
-Кои са любимите ви джаз изпълнители и вдъхновения?
-Най-силно ме вдъхновяват пианисти като Хърби Хенкок. Сред вдъхновяващите ме певци са Франк Синатра, Тони Бенет, Надкин Кол, Хари Коник Джуниър, Дийн Мартин и много други. Много са имената, които ме вдъхновяват и не само в джаза – мога да намеря вдъхновение във всеки жанр музика.
-Разкажете ни малко повече за авторската ви музика? Работите ли по нещо ново, албум например?
-Откакто е пандемията за пръв път в живота ми имам време да започна да записвам всички идеи , които са в главата ми от години, но никога нямах време да осъществя. Така започнах и записите по авторските ми песни. Съвсем скоро ще пуснем много нови неща. Надявам се пандемията да отмине и да направя страхотен концерт в българия и да представя своята музика.
-Вие сте музикален директор, композитор и аранжор в редица проекти на известни български изпълнители. Разкажете ни повече?
-Работил съм с много добри български музиканти, сред които са Васил Петров, Камелия Тодорова, Орлин Павлов, Деси Тенекеджиева , дует Каризма, когато се разделиха продължих да работя и с двамата поотделно. Работил съм и с покойния Вили Кавалджиев И Вили Казасян. Винаги съм оставал с много положителни чувства към всички, от които научих много! Те ми дадоха основата, защото когато работех с тях, бях около 24 годишен. Гордея се, че съм работил с такива неповторими музиканти, които ми помогнаха да се развия още преди да замина за чужбина. Бях пианист и аранжор.
-Бил сте асистент професор в Майсторския клас на Милчо Левиев. Какви са спомените ви от познанството с Маестрото?
-Спомените ми са много позитивни, той изигра огромна роля в живота ми и за духовното ми израстване. Нагледно ми показа, че джазът е свобода и трябва да си искрен с музиката, за да може да ти се отблагодари и самата тя да бъде искрена с теб. Маестрото ми показа, че джазът не е просто музика, а начин на живот, на мислене и съществуване и всичко, начин да си креативен и да изразяваш себе си, без задръжки и без норми. Милчо Левиев ме научи на това никога да не свиря два пъти по един и същи начин. Научи ме да бъда себе си и да уважавам чувствата и емоциите си. Показа ми как да достигам до хората и да бъда искрен с музиката си. Когато джазът е направен истински, откровено и с душа, той достига до всеки един човек.
-В момента живеете в Дубай. С какво се занимавате там?
-В Дубай свиря на много места като freelancer, участвам в много музикални проекти, а преди пандемията свирех и по фестивали. Също така от вече 11 години преподавам в една от най-големите музикални академии - GEMS Educational Schools . Преподавам и в много училища. Прекарвам много време и в звукозаписното студио, където създавам моята музика.
-Идвате ли си често до България?
-Да, и то с огромно удоволствие се прибирам в България. Имам много ангажименти и частни партита и събития. По принцип лятото имам повече време и го прекарвам в България, но обичам и да пътувам из Европа, защото лятото е доста топло в Дубай и предпочитам да съм на по-прохладни места.
-Как се отразяват дните на пандемия на един музикант и как смятате, че като цяло се отразява на музикалния бизнес по света?
-Пандемията се отразява както зле, така и добре. Зависи от нагласата на човек. Винаги имаме избор – да видим дори малкото добро във всяка ситуация или да се фокусираме върху негативите, които безспорно са много. Аз избирам да виждам позитивите.
Ковид пандемията се отрази много зле както на музикалния бизнес, така и на всички останали бизнеси. Аз вярвам, че това е един много голям тест за хората – как мислим, как гледаме на живота и как можем да извлечем позитивното от всяка една ситуация. Най-лесно е всички да се депресираме, да си кажем „ето сега няма живи участия, няма приходи, няма нищо“. Но човек може да използва креативността си и да намери начини да използва свободното си време да обърне внимание на себе си и да се развива както като личност, така и като музикант. Преди Ковид-19 се случваше да имам по 4-5 участия на ден и до някаква степен съм благодарен на всичко, което се случва, защото имам време да обърна малко внимание на себе си. Нямаше да имам времето и енергията за моята музика и да запиша нов албум. В момента имаме много време и е добре да го инвестираме в собственото си развитие. Дори и да не е музикант, човек може да потърси ново хоби – да започне да спортува, да се научи да танцува, да научи нов език. Ако всеки ден инвестираме по малко време в това да се чувстваме добре, то един ден ще живеем в един много по-добър и смислен свят.
-Върху какво работите в момента?
-В момента съм се фокусирал върху моята музика. Имам доста парчета, които съм записал в домашното си студио, но в момента ги презаписвам в професионално такова, за да се изпипат всички детайли. Снимам и видеа за песните. Освен това и продължавам да преподавам в GEMS Educational Schools и с частните си ученици. Както казах, в момента няма живи участия, но има много мои ученици, на които преподавам джаз пеене и пиано и тромпет.
