цветно

Брачната клетва на една несгодена жена

Снимка: pixabay.com/NGDPhotoworks

Аз съм една минимално драматична неомъжена и несгодена жена. И ако драмата все пак присъства отвреме навреме като неприятен битов навик, тя със сигурност не е свързана с последно изброените факти. Споменавам я именно, за да не постигна драматичен ефект още с първото изречение. А пък другите определения изтъквам, защото ненадейно, докато правех "печат" със замръзнало в капака на кутийка масло върху поредната нагорещена филия, си се представих на евентуалната си сватба. Това е малко все едно Сузанита да си представи, че твори лирична поезия и я представя пред публика, увита в дълга роба от зебло, на фона на елегантен джаз аранжимент. Но, уви.

Фантазията беше следната: започна от момента, в който държавният служител (тъй като поп би ме бракосъчетал само, ако традицията булката да е жива по време на церемонията рязко бъде приета за старомодна) изисква от булката, сиреч от мен, да повтарям след него някакви обещания и клетви. В този сюблимен момент, фино вдигам ръка в стил "talk to the hand" и през смях му съобщавам, че "ето тук ще се наложи да го прекъсна". Откъм гостите се понасят шепот, възклицания и сподавени изхълцвания. Женихът, който и без това няма представа как всъщност се е стигнало до това събитие, леко пребледнява, а аз се обръщам дръзко към него и казвам:

"Нямам намерение да повтарям думи, измислени от някой друг. Аз съм повече от това, нали разбирате, хе-хе (закачливо намигане към аудиторията). Може би съм една от малкото жени, прекрачващи този праг, които го правят заради мъжа до тях. Дори като малко момиченце, никога не съм се кичила с пердета и покривки, за да претендирам, че съм булка, не съм си играла на почтена съпруга и майка, дундуркаща безпомощни бебета. Винаги съм си играла на необуздана млада жена, за която животът е един голям купон и чийто нелишен от перипетии свят, оцелява именно заради смеха, съгласно популярната поговорка. Тази игра за мен се превърна в живот... Или обратното. Това е и причината за съгласието ми да застана днес до този стъписан човек. С него сме преживели какво ли не. Предстои ни още много. И аз може да не вярвам във вечната романтична любов, нито в брака като цяло. Но вярвам във вечния купон, който, какъв купон би бил, ако човек е сам. Мъжът до мен е най-отявленият купонджия, когото съм срещала и имам амбицията, колкото зависи от мен, да продължим да създаваме от нищо нещо и да се надсмиваме над трудностите заедно. Не заради, а въпреки подписа, който след малко ще положа.".

Публиката, която не беше напълно изгубила ума и дума, хлипаше и подсмърчаше тихо, в очите на младоженеца блестяха сълзи и въобще, небивала радост и изумление препълни пространството.

Това може би е странно. Най-малкото, защото вероятно сватбените ритуали не съдържат такива публични вричания, не знам, не съм ходила на сватба досега. Обаче някак съм възприела философията на мистър Оскар Уайлд, според когото "Най-ужасното нещо на този свят е скуката. Това е единственият грях, за който не трябва да има прошка.".

Ако някой ден наистина нещата тръгнат към бракуване, ще си спомня за тази фантазия. И ако имам шанса, може би дори бих я превърнала в реалност. Защото една от основните надежди, които ме крепят, е, че умея да побеждавам скуката, дори в моментите, които по правило вървят ръка за ръка с нея.

Cъбития

Мисъл на деня