Бягайки от същността си
В природата има съвършенство. Всичко отделно е свързано и съществуването на дори най-малкия организъм не е случайно. Колкото и несправедлив да изглежда понякога животът, всяко същество е дарено с някаква уникалност, която му дава предимство. Така е постигната хармония, в която всеки живее пълноценно, стига да се довери на същността си.
Да, природата е съвършена и ние - хората, като част от нея, също сме. Всичките ни проблеми се появяват, защото се опитваме да избягаме от нея. Вместо да следваме реда на нещата, искаме да създадем нов, а той няма как да е по-добър.
Неуспешно се опитваме да изградим друг свят с други правила и отглеждаме вярвания и ценности, неотговарящи на естествените ни. Така, като човешки същества, ставаме все по-объркани, нещастни и изкривени, но не защото сме създадени такива, а защо такива се опитваме да се оформим.
Стараем се да избягаме от инстинктите си и да загърбим желанията си, да спрем да обичаме, да не се влюбваме, да не споделяме. Опитвайки се да се предпазим от всичко, накрая спираме и да живеем. С всичко това ние бягаме от природата си и от собственото си съвършенство.
Да се бориш за плячката си, да изследваш света без чужда намеса, да използваш даденостите си – това вече ни е толкова чуждо, че дори животните се справят по-добре от нас, а ние твърдим, че сме по-разумни.
Не сме създадени, за да бъдем перфектни, затова не трябва да се страхуваме от грешките. Не е наша задача да планираме и решаваме всяка стъпка, можем просто да се гмурнем в естественото развитие на живота. Не ни е нужно определение за щастие или успех, след като е достатъчно да следваме собствените си усещания, за да ги почувстваме.
Изпълняваме стотици задачи на ден, но забравяме, че имаме само една - да живеем. Не да следваме, да се съгласяваме, да се изкачваме, а просто да живеем. Обратно на това, ние по-често просто съществуваме, без дори да мислим.
Не можем да се стремим към съвършенство, бягайки от същността си! Вместо това е нужно да останем истински към себе си и да приемем нашата неподправеност, защото точно тя е най-голямата ни дарба.
