цветно

Черно-бели спомени

Снимка: pixabay.com/Skitterphoto

Четвъртък тръгна по стъпките на утрото, заслушан в някакви странни звуци. От онези, които се появяват изведнъж, от нищото и те карат да си спомняш неща.

Като звънливото потупване на дъждовни капки по продупчен леген - от онези, железните... Странни мелодии, притичващи по страниците на пожълтели албуми с вкус на Някога. Черно-бели. Танцуващи под звуците на олющен грамофон, намерен сред вехториите.

До кашоните със стари лексикони с изрязани снимки от списание "Лада" и колекцията от календарчета. Оживял хербарий от шарени думички, написани с цветни моливи на детски език, шушукащи между страниците. Леко пропукване при въртенето на плочата. Още една стъпка назад. И още. И още... Към онова, което не сме подозирали, че помним.

Четвъртък продължи да слуша, усмихвайки се на внезално появил се спомен. Нищо не се губи - помисли си той. - Всичко е там, в грамофона от спомени. Просто трябва да пуснеш плочата.

Извади от джоба си жълтия молив с розова гумичка на крайчето и отвори лексикона на последната страница. Малко прашна ще бъде днес неговата приказка. С протрити колене. Черно-бяла. Щръба. С блеснал поглед и щръкнали коси. Усмихната. Щастлива...

из "Малки приказки за всеки ден", Македонка Шутова

Cъбития

Мисъл на деня