цветно

Четирите споразумения на толтеките

Снимка: pixabay.com / Alexas_Fotos

Доколко е важно за теб да бъдеш приет? Да отговориш на изискванията на другите. Да покриеш критериите им за приятел, колега, любим.

А знаеш ли, че тези критерии непрекъснато се променят - те зависят понякога от момента, от настроението на отсрещния, от неговото чувство за правилно и неправилно, справедливо, добро, недостойно. Казват, че няма по-непостоянно нещо на света от мнението на хората.

Нужно ли е тогава да настройваш твоя свят според техните потребности и възприятия? Прочети избрани моменти от учението на толтеките, описано в книгата на Дон Мигел Руис - "Четирите споразумения", смятам че ще откриеш своята истина.

"Първото споразумение е: Бъди безгрешен в словото си. Звучи съвсем просто, но е извънредно могъщо. Словото не е само звук или писмен символ. Словото е сила; това е мощта, която трябва да изразите и предадете, да осмислите и от това да сътворите събитията в живота си. Човешкият ум е като плодородна почва, в която постоянно се засяват семена. Семената са мнения, идеи и концепции. Вие засявате семенце, мисъл, и те растат. Словото е като семе, а човешкият ум е благодатна почва!

Единственият проблем е, че твърде често това важи особено за семената на страха. Всеки човешки ум е плодороден, но само за семената, за които е подготвен. Важното е да разберем за кои семена е плодороден умът ни и да го подготвим да получи семената на любовта. Да бъдеш безгрешен в словото си означава да не използваш словото срещу себе си. Ако ви видя на улицата и ви нарека глупав, привидно използвам словото си срещу вас. Но всъщност го използвам срещу самия себе си, защото ще ме намразите заради него, а вашата омраза няма да ми се отрази добре.

Затова, ако се разгневя и чрез словото си ви изпратя цялата си емоционална отрова, аз използвам словото срещу самия себе си. Да бъдете безгрешни в словото си означава да използвате правилно енергията си; да я използвате по посока на истината и любовта към себе си. Ако сключите споразумение със себе си да бъдете безгрешни в словото, това ще е достатъчно, за да се проявява истината чрез вас и да се изчисти цялата ви емоционална отрова.

Второто споразумение е: Не приемай нищо лично. Другите хора не правят нищо заради вас. Правят го заради себе си. Всеки живее в собствения си сън, в собствения си ум; неговият свят е съвсем различен от онзи, в който живеем ние. Когато приемаме нещо лично, ние смятаме, че другите знаят какво има в нашия свят и се опитваме да проектираме своя свят върху техния. Дори когато нещата наистина изглеждат лични, дори когато другите открито ви оскърбяват, това пак няма нищо общо с вас. Техните думи, постъпки и мнения се ръководят от споразуменията в собствените им умове.

Ако някой изрази мнението си и ви каже: "Много си дебел", не го приемайте лично, защото истината е, че този човек се опитва да се справи със собствените си чувства, убеждения или мнения. Насочва към вас отровата си и ако приемете забележката му лично, вие взимате тази отрова и тя става ваша. Приемането на нещата лично ви прави лесна плячка за тези хищници Приемате целия им емоционален боклук и той става ваш.

Но ако не приемете нещата лично, вие сте имунизирани насред самия ад. Аз не се интересувам от вашата преценка за моята личност и мнението ви не ме засяга. Не го приемам лично, когато хората казват: "Мигел, ти си най-добрият", не го приемам лично. Когато ми казват: "Мигел, ти си най-лошият". Знам, че когато сте щастливи, ще ми кажете: "Мигел, ти си ангел!" Но когато сте ми ядосани, ще кажете: "О, Мигел, ти си истински дявол! Отвратителен си. Как можеш да говориш такива неща?".

И в двата случая не ме засяга, защото знам какво представлявам. Не ми е необходимо да бъда приет. Не, не го приемам лично. Каквото и да мислите, каквото и да чувствате, знам, че това си е ваш проблем, а не мой. Така виждате света. Не е нищо лично, защото се занимавате със себе си, не с мен. Когато наистина виждаме хората в истинската им светлина, без да го приемаме лично, никога няма да се засегнем от казаното или стореното от тях. Престанете ли да приемате нещата лично, ще почувствате огромна свобода.

Третото споразумение е: Не прави предположения. Ние сме склонни да правим предположения за всичко. Проблемът с предположенията е, че вярваме в истинността им. Можем да се закълнем в тяхната реалност. Правим предположение за действията и мислите на другите - приемаме го лично - после ги обвиняваме и им изпращаме емоционална отрова чрез словото си. Тъгата и нещастията, които сте преживели, са били резултат от правене на предположения, резултат от това, че приемате нещата лично.

Помислете за момент колко истина има в това твърдение. Целият свят на контрол между хората е свързан с правенето на предположения и приемането на нещата лично. Виждаме само онова, което искаме да видим, чуваме, каквото желаем да чуем. Не възприемаме нещата такива, каквито са.

Имаме навик да сънуваме без всякаква реална основа. Ние буквално сътворяваме сънищата си във въображението си. Когато правим предположения във връзките си, ние наистина си търсим белята. Често предполагаме, че партньорът ни знае какво мислим и не е необходимо да изразяваме на глас желанията си. Правим предположението, че той ще постъпи така, както искаме, защото ни познава много добре. А когато това не стане, се чувстваме наранени и казваме: "Трябваше да се сетиш".

Правенето на предположения във връзките води до много кавги, трудности и неразбирателства с хората, които уж обичаме. Предполагаме, че всички възприемат живота като нас. Предполагаме, че другите мислят, чувстват, преценяват и обиждат по същия начин като нас. Това е най-важното предположение, което хората правят и причинява страха ни да бъдем себе си в отношенията си с околните.

Смятаме, че всички останали ще ни осъдят, ще ни превърнат в жертви, ще злоупотребяват с нас и ще ни обвиняват така, както правим ние самите. Така че преди още околните да имат възможността да ни отхвърлят, ние вече сме се самоотхвърлили. Ето така работи човешкият ум. Само си представете деня, в който сте престанали да правите предположения по отношение на партньора си, а после и по отношение на всички хора в живота си. Начинът ви на общуване напълно ще се промени...

Когато не разбирате, питайте. Имайте смелостта да задавате въпроси, докато всичко стане пределно ясно, и дори тогава не предполагайте, че знаете всичко за дадена ситуация. След като чуете отговора, няма да ви се налага да правите предположения, защото ще знаете истината. Освен това, имайте смелост да помолите за онова, което искате. Всеки има правото да се съгласи или да ви откаже, но вие винаги имате правото да помолите. В деня, в който престанете да правите предположения, ще общувате ясно и безпроблемно, без емоционална отрова. Без предположенията словото ви става безгрешно.

Остана само още едно споразумение, но само то позволява първите три да се превърнат в дълбоко вкоренени навици. Четвъртото споразумение е свързано с прилагането на първите три: Винаги прави най-доброто, на което си способен. При всички обстоятелства правете най-доброто по силите си - нито повече, нито по-малко. Но помнете, че най-доброто е променлива величина. Всичко живо непрестанно се изменя, така че най-доброто понякога ще е от високо качество, друг път няма да е толкова добро.

Най-доброто ще зависи от това дали се чувствате щастливи, дали сте разтревожени, ядосани или изпълнени с ревност. Ако се насилвате да дадете повече, отколкото можете, ще изхабите повече енергия от необходимото и накрая най-доброто няма да бъде достатъчно. Когато се престаравате, вие изтощавате тялото си, вървите против себе си и постигането на целта ще ви отнеме повече време. Ако пък правите по-малко, отколкото можете, вие се обричате на неудовлетворение, на самоосъждане на чувство за вина и на съжаления.

Да действаш означава да живееш пълноценно. Бездействието е начин за отричане на живота. В главата ти може да има много велики идеи, но промяната идва единствено с действието. Форест Гъмп е един добър пример за това. Той нямаше велики идеи, но действаше. Беше щастлив, защото винаги правеше най-доброто във всяко начинание. И бе щедро възнаграден, без изобщо да очаква награда. Да действаш означава да бъдеш жив. Да поемеш риска да излезеш навън и да осъществиш мечтата си. Да правиш най-доброто, на което си способен, е велик навик.

Аз давам най-доброто от себе си във всичко, което правя и чувствам. Това се е превърнало в ритуал в живота ми, защото реших да го превърна в ритуал. То е убеждение като всяко друго избрано от мен убеждение. Аз превръщам всичко в ритуал и винаги правя най-доброто по силите си...Най-добрият начин да кажеш: "Благодаря ти, Боже", е да се освободиш от миналото и да живееш в настоящето, тук и сега. Каквото и да ти отнеме животът, остави го да си отиде. Когато се отпуснеш и забравиш миналото, ти си позволяваш да живееш пълноценно в настоящия момент."

Толтеките били известни из цяло Южно Мексико като "жени и мъже на познанието". Антрополозите говорят за тях като за нация или раса, но всъщност това било общност от учени и творци, изучаващи и съхраняващи познанието и духовните практики на древните. Събирали се като учители (нагуали) и ученици в Теотихуакан, древния град на пирамидите край Мексико Сити, известен като мястото, където "Човекът става Бог".

Предстоящи събития

Мисъл на деня