цветно

Човечеството е уморено от секса

Снимка: pixabay.com / ProSmile

Човечеството е уморено от секса. Той не му е нужен толкова, колкото му налага пазарът. Вече задълбахме достатъчно в първичните инстинкти, хайде малко по-спокойно.

Това, навярно, е най-страшната тайна на съвременната цивилизация. Малко хора имат смелостта публично да заявят: "Стига гола плът! Не искам всеки ден да вдигам прахта на своята или на чужда постеля! И през ден – също не искам. Вече не ми е интересно да гледаме жените, защото вече няма какво да им се снима. Защо тези копелета, които киснат в телевизионното блато, в интернет-блатото, така обичат да гъделичкат инстинктите ми?! Имам много други интереси и желания! Другарю милиционер, защо стоите, направете нещо. Не виждате ли – те нарушават правото ми на личен живот!"

Само някой да каже нещо подобно, веднага бива обвинен в хомосексуализъм, а в най-лошия случай – в импотентност. А импотентните са най-дискриминираната каста. Затова никой не говори. Аз съм първият. Знаете ли колко е страшно?! Затварям очи и продължавам.

При мен всичко е наред. И с мъжкото здраве, и със сексуалната ориентация, дори и със семейството. Не съм маниак, не съм и набожен лицемер. Обичам жена си, не само като майка на децата ми. Умея да виждам хубавата женска фигура и да пожелавам на нейната притежателка достоен жених, особено ако фигурата не е единственото, което момичето може да предложи. Мога дори, гледайки поредната преминаваща покрай мен като кораб в пола, да въздъхна, но само да въздъхна, защото имам строга съпруга, следователно – причиняваща морални щети.

Понякога ходя в командировки, където няма телевизия, интернет и живи жени, затова пък има свеж въздух, тишина, дървета и физическа активност. Тези пътувания са дълги. И всеки път се удивлявам на едно и също: „първичният инстинкт“ не предявява никакви претенции към тялото ми. Когато няма никакви външни дразнители, полът отива на заден план, отстъпвайки място на човешкото.

Веднъж се оказах в психиатрична клиника и разговарях с главния лекар. Случило се така, че болницата била принудена да дели територия с манастир, така че интервюто бързо се насочи към темата за въздържанието: какво е това – норма или отклонение?

Отговорът на лекаря, който, въпреки близостта с манастира, беше далеч от набожността, ме порази. Той, тоест тя, каза следното: потребността на човешките същества от сексуално общуване днес е чудовищно преувеличена. Това ниво на сексуалността, което се определя в информационното пространство като норма, е присъщо на болни хора, при това не само психически. Сексоцентризмът (безотговорно и консуматорско отношение към сексуалността) на съзнанието е характерен, например, при първия стадий на туберкулоза, при някои кожни заболявания и дори при проказа. Да не говорим за това, че изключително силното желание за секс се наблюдава при болшинството пациенти на психиатричните клиники.

– Тоест, творчеството на Висоцки в частта, където "главният лекар забранява на Маргулис телевизия" е медицински вярно?

– Да. И то при положение, че телевизията от времето на Висоцки е била съвсем различна. Даже ми е страшно да си помисля какво ще се случи с нашата малка болница, ако включваме телевизора дори за един час вечерта. За психичното здраве на тези, които гледат телевизия "на воля", отдавна не мисля. Иначе самата аз ще се побъркам.

След този разговор аз не престанах да седя пред екрана и монитора, но неволно започнах да анализирам ролята на сексуалната съставка в информационния продукт, който консумираме, и какво влияние оказва върху нашето поведение. Стигнах до заключението, че образът на Ленин от съветско време е провиснала старческа гръд в сравнение с това, какво място заемат сега в съзнанието ни основните сексуални символи.

Всички ние живеем във властта на брутална диктатура. Това е диктатура на меките задни части. Диктатура на големите гърди. Диктатура на дългите крака и кратките полови отношения.

Ако някой иска да ни продаде скъпо някаква ненужна вещ, то на рекламния постер той ще постави редом до това ненужното полугола жена – и ние трябва незабавно да се затичаме към магазина. И ние тичаме.

Ако най-малко веднъж месечно не „свалиш“ нова жена, значи или си болен, или не си мъжкар. Дават ни да разберем това, и ние го разбираме.

Пазарът на психичното здраве е завладян от недодялани зигмундови потомци. Гласовете на нормалните психиатри се давят в блатото на "медийната медицина". "Семето в мъжкия организъм е дразнител, който трябва постоянно да изхвърля!" "Редовният извънбрачен сексуален живот е най-доброто лекарство за депресия!". Любопитна подробност – самите автори на подобни мантри, като правило, имат пълен набор от признаци на импотентност: лицев целулит, плешиви темета, внушителни туловища. Причината за това, според мен е, че ако човек е невъздържан, е невъздържан във всичко: в секса, в яденето, в алкохола и в медийното самолюбие.

А сега пробвайте да поговорите с някой мускулест, добре сложен доктор, в чиито джоб не лежи купена диплома от обществена академия, а честен държавен научен статус. Той ще ви обясни, че склонността на здравия организъм към въздържание дори не е християнска добродетел, а медицински факт. Мъжете с прекрасни физическа данни, намиращи с в най-добра спортна форма, по-малко от всички изпитват пристъпи на желание спешно да влязат в нечие легло. В Древна Гърция въздържанието сред атлетите е било нещо обичайно, в наши дни спортистите също повече от другите са сдържани по отношение на слабия пол.

Силният, мъжествен, сдържан мъж не превръща секса в култ, не става негов роб. Напротив, той е господар на този инстинкт, той знае какво иска, кого иска и не пръска семето си просто така. И само слабият човек – физически, психически и статусно – си позволява да счита необходимостта от размножаване за „първичен инстинкт“. Само при тях очите през цялото време бродят в търсене на голи бедра, а ръцете им са не на мястото си. Резултатът е безразборен и безсмислен сексуален живот – взаимна деградация: и за този, който е отгоре, и за този, който е отдолу.

Някога, много отдавна, когато все още е било възможно да се мисли с главата, някой много умен е казал: "В мъжкото тяло има един малък орган, който винаги е гладен, ако се опитваш да го задоволиш, и винаги е доволен, ако го държиш гладен".

Време е да бъдем мъже. Истински.

Автор: Дмитрий Соколов-Митрич

Дмитрий Соколов-Митрич е руски писател и журналист. Специален кореспондент на в."Известия". Поддържа свои авторски рубрики в РИА "Новости" и в руския портал "Взгляд". Автор на документални филми и книги.

Източник: vz.ru / Превод: Memoria de futuro - Памет за бъдещето

Предстоящи събития

Мисъл на деня