цветно

Чувствата са истинският компас на една жена

Снимка: pixabay.com / darksouls1

Някъде по пътя във вековете и хилядолетията се е загнездила идеята, че чувствата са несигурно нещо… и трябва винаги да ги подлагаме на теста на разума. За да видим дали да ги следваме.

Това са точно тези времена, в които женската енергия и подход са били подтискани, или в най-добрия случай пренебрегвани и неразбирани.

И е станало като всеобщо правило, че разумът е висшата част от нас, която разбира нещата най-добре, която има последната дума. А чувствата често по-скоро ни подвеждат.

Колко пъти, когато сте се чувствали добре с нещо, бързо след това се е обаждал гласът:

А правилно ли е…?
А редно ли е…?
А най-доброто решение ли е…?

И сме загубили способността да вярваме на едно от най-прекрасните неща: това, което ни кара да се ЧУВСТВАМЕ добре. Това, което ни кара да се отпуснем. Това, което ни вика, неразбираемо как и защо, да продължаваме в дадена посока.

Забравили сме, че…

Ако разумът е мъжкото царство и мъжката енергия се чувства силна там, ако мъжът има нужда от разума за свой компас и се чувства най-сигурен, когато е в съзвучие с него;

То чувствата и усещанията са женското царство – това е нашият компас! Той не е по-несигурен или неясен. Изглежда единствено такъв, защото сме забравили да го ползваме и да му се доверяваме.

Жената има нужда да сверява именно и първо със своите чувства, да се води от тях, да е в съзвучие с тях. Нещо, което не е в съзвучие с този компас, колкото и правилно да е на хартия или по логика – няма да накара жената да се чувства добре.

Животът и неговите дарове започва да се разгръща за една жена, когато тя започне да се осланя, доверява и свързва все повече със своите чувства и усещания. И да се оставя да бъде водена от тях, без осъждане от самата себе си. Без опит да ги променя. Без опит да преценява колко са "правилни".

Това е компас, който работи по различен начин от разума. Той не винаги предначертава целия план пред нас. Не винаги прави ясна цялата картина. Но ни води сигурно стъпка по стъпка, към това, от което наистина се нуждаем НИЕ, ако му позволим.

Приканвам ви да си направите един експеримент:

Опитайте една седмица да регистрирате кое ви кара да се чувствате добре. Кое ви дава топло и разтварящо усещане. Спирайте дотам, регистрирайки единствено чувството. И когато в главата започнат (често съвсем скоро след това) да идват редовните въпроси: Но дали не се заблуждавам…. Дали това е правилно… Дали всъщност наистина е добре… Дали не пропускам нещо…

Кажете им: Спокойно. ТАЗИ СЕДМИЦА това не е от значение. ТАЗИ СЕДМИЦА е важно единствено как се усетих в това. ТАЗИ СЕДМИЦА регистрирам само дали ме кара да се чувствам добре.

Казвайки си "тази седмица" за разумa е по-лесно да се успокои и пусне за момент контрола.

И след тази седмица усетете има ли промяна. Усетете има ли разлика в усещанията, в подхода ви към хората, към живота, към самата себе си. Има ли разлика в деня ви. Има ли разлика във взетите решения.

И сте свободни да прецените оттам нататък… Струва ли си да опитате своя "нов", а всъщност така дълбоко заложен и вроден компас.

С любов,

Силвия Матеева / djavarava.com

Предстоящи събития

Мисъл на деня