Да имаш или да бъдеш!?
От Лияна Фероли
Целта ни трябва да е да бъдем много, а не да имаме много.
Човек най-истински има само радостта от прилагането на творческите си способности, с които постига единение със света.
Притежателната нагласа тласка света към екологична и психологическа катастрофа.
В книгата си "Да имаш или да бъдеш" световно известният психоаналитик, философ-хуманист и психолог Ерих Фром посочва причините за така честите днес неврози и психически разстройва във всеобщата лудост, заложена в самата организация на обществения живот.
Както и в това, че поради престъпния си инстинкт за самосъхранение човекът предпочита да живее под угрозата на една бъдеща катастрофа, вместо да прави жертви в момента, да променя начина си на живот.
"Предпазливите, ориентираните към притежание хора се уповават на сигурността и въпреки това се чувстват твърде несигурни. Те изцяло зависят от онова, което имат: пари, престиж, имидж — т.е. от нещо извън тях", казва Ерих Фром.
Но, всъщност, добавя той, човекът в духовен план нито има неща, нито копнее да ги притежава, а само е "радостен да прилага творчески способностите си, с които постига единение със света."
Само нагласата "да бъдеш" извежда истинския смисъл на съществуването и носи желаното удовлетворение. "Да бъдеш", според Фром, значи да се обновяваш, да се развиваш, да даваш израз на същността си, да обичаш, да надрастеш ограниченото си Аз, да изпитваш искрен интерес, страстно да се стремиш към нещо, да се раздаваш. Просто да преживяваш и да разчиташ на това, че съществуваш.
"Да бъдеш" не означава да се отречеш от всичко материално и нищо да не правиш, а да не си зависим и прикован към него. Да не се вкопчваш дори в живота, за да преодолееш страха от смъртта.
А ето как отговаря на въпроса да "имаш" знания или да знаеш:
"На знанието не бива да гледаме като на собственост, в която намираме сигурност и която ни дава чувство за идентичност, не трябва да се "възгордяваме" със знанията си или да се вкопчваме в тях, или да ламтим за тях. Знанието не е нищо друго, освен проникващата активност на мисълта и никога не води до застой, чиято цел е сигурността."
Затова целта ни трябва да е да бъдем много, а не да имаме много, казва той, защото и богатството е порок, също както бедността.
Ерих Фром смята религията за необходима система за ориентация в света, в който живеем. Защото "човешкото същество има нужда от система за ориентация и от обект на преклонение, за да оцелее", тъй като при него инстинктивната обусловеност е достигнала своя минимум, а развитието на мозъка – своя максимум.
Смята, че всеки си има система за ориентация, дори да го отрича. Но в днешното консуматорско общество, "пазарния" характер на личността и "новата религия" на модерния човек е преклонението му пред техниката и отчуждаващите хората устройства: "Целта на пазарния характер е пълната приспособимост, така че да бъдеш желан при всякакви условия на пазара на личности."
"Да имаш или да бъдеш" се свързва и с времето и неговото въздействие върху човека. Хората с притежателна ориентация попадат под неговата власт, а тези с битийна нагласа развенчават идола "време" и той престава да ръководи живота им. Съобразяват се с него, но не му се подчиняват.
Според Фром, притежателната нагласа тласка света към екологична и психологическа катастрофа и единствено спасение той вижда в повсеместното приемане на нагласите:
ДА БЪДЕШ,
ДА ОБИЧАШ,
ДА ДЕЙСТВАШ,
ДА ИЗРАСТВАШ ДУХОВНО.
