цветно

Да развием или задушим детските заложби - от нас зависи

Снимка: ParentiPacek / Pixabay.com

Вече разгледахме колко важна е мозъчната пластичност при новородените и малките деца за еволюцията ни. Нека сега разгледаме как можем да помогнем на детето да развие потенциала си тук и сега:

Средата и гените

Днес ние разбираме много повече защо заобикалящата детето среда е тази, която влияе върху развитието на зачатъчните му потенциали далеч повече от гените.

Понеже мозъкът му разгръща невронната си мрежа в унисон със заобикалящата го среда, тя оказва своето влияние – положително или отрицателно – върху развитието на заложбите му от интелект и човечност.

Така тук се сблъскваме с една отлична и една много лоша новина. Добрата е, че не съществува генетически предопределена фаталност: всички ние сме способни – независимо от наследените от нас гени – да развиваме свой изключително усъвършенстван и позитивен интелектуален и социален капацитет.

Лошата новина е, че първите заобикалящи малкото на човека среди, в които то отраства, се отпечатват с огромна мощ в най-съкровените части на невронните му фибри – за добро, но и за лошо.

Другояче казано, природата дава ключовите ориентации, снабдявайки новороденото с латентни човешки потенциали, но заобикалящата го среда е тази, която предопределя качеството на развитието на тези вродени потенциали: те се проявяват или не в зависимост от възможностите, предложени от средата.

Няма предопределеност, а предразположеност

Тук аз отразявам едно от твърденията, споделени до голяма степен от университетските центрове, участващи в изследванията за развитието на детето. Имам предвид най-вече силно ангажирания и отличаващ се с педагогическа насоченост Център за развитието на детето (Center on The Developing Child) на университета в Харвард.

От което следва, че човешкото същество не е предопределено да развие езика, разума, емпатията, както и всички останали вродени латентни потенциали; то само е предразположено към тях. Разликата е колосална.

Няма никаква гаранция, че то ще развие човешката интелигентност, която притежава в зачатъчно състояние… То се ражда с възможността да я развие. И ще трябва да го прави в условията, които му предлага заобикалящата го среда.

Ролята на средата за развитието на речта

Да вземем например езика. Както казахме по-горе, човешкото същество по рождение е предразположено да усвои и си изработи богат и изискан език.

То притежава заложената още в майчината утроба невронна мрежа, позволяваща му да постигне това. Но съществува и вероятността никога да не го стори, ако житейската среда не предлага условията, позволяващи му да сътвори подобен език.

За да бъде облечена тази възможност в конкретни форми, вроденото предразположение към езика трябва да бъде подхранвано в богат и разнообразен езиков режим през изключително чувствителния за формирането на езика период между раждането и 3-годишна възраст.

Това е всичко. Няма никаква необходимост от вносни педагогически методи. Единствената потребност, която младото човешко същество притежава, е да бъде изложено на въздействието на езика по начин жив и динамичен, за да се образуват крехките невронни пътища в мозъка.

Защото в противен случай – ако това предразположение към езика бъде подложено на бедна и негодна езикова диета през първите три години от живота на детето, то никога няма да разгърне пълния си потенциал.

"Ранната катастрофа"

Едно завладяващо проучване, наречено съвсем точно "Ранната катастрофа", илюстрира мощта на този феномен. В четиресет и две семейства, принадлежащи към целия социо-икономически спектър, са записани стотици часове на взаимодействие между децата и възрастните.

Децата са изследвани от седеммесечна до тригодишна възраст. Учените са констатирали, че между 86 и 98% от думите, използвани от децата, произхождат пряко от речника на своите родители.

Но това не е всичко: продължителността и стилът на разговорите също се оказват подобни на словесната размяна, протичаща между родителите.

Последните, когато става дума за най-бедните семейства, в повечето случаи се изразяват с кратки фрази, като: "Спри!", или: "Слез!", докато членовете на най-заможните семейства си служат с по-изискани изречения и провеждат истински разговори със своите деца на доста разнообразни теми.

Така изследователите заключават, че децата, произхождащи от заможни семейства, са изслушали до навършване на 4-годишна възраст по около 30 милиона думи повече, отколкото тези от проблемните семейства.

Интелигентността на децата във въпросните домове, чисто и просто, не е била достатъчно подхранвана в решаващия момент, когато е била в процес на бурно развитие.

Тези деца са били изложени на един вид умствено недохранване, поставящо ги в неблагоприятно положение: защото впоследствие са нужни изключително големи усилия и огромна решителност за обогатяването на нещо, което е било съградено негодно през най-активния период на развитие.

Неравенството поражда неравенство

Тази разлика в житейската среда води след себе си големи различия в развитието на общата интелигентност: децата от това изследване, произхождащи от заможните семейства и поради това общуващи с родителите си на по-изискан език, се отличават със значително по-високи коефициенти на интелигентност в сравнение с останалите още от тригодишна възраст.

Впрочем днес ние знаем, че равнището на устната реч при тригодишните обуславя способността за четене при петгодишните и за разбиране на текстове при осемгодишните.

Първите години изграждат основите на интелигентността и качеството на тези основи зависи от житейската среда. Това е валидно за всички, независимо дали детето произхожда от заможно, или от проблемно семейство.

Ако новородено, произхождащо от високопоставено семейство, с родители, наследници на редица поколения хора с особено изискан език, бъде поставено само няколко месеца след раждането си в бедна, груба, служеща си с неправилен синтаксис езикова среда, то напразно ще е имало в рода си цяла плеяда знаменити оратори, защото езикът му неминуемо ще бъде беден: езиковата му интелигентност не ще съумее да създаде друг език освен онзи, който семейната среда ще му предложи.

Тя, чисто и просто, не може да създаде сама нещо, което средата не ѝ предлага. Ако новородено, произхождащо от изключително проблемно семейство, бъде поставено още от първите месеци след раждането си в благоприятна човешка среда, то ще развие изискан език и добра способност да общува чрез него.

Колкото и предразположени да сме, колкото и добре да е развита невронната ни мрежа, изграждането на нашата интелигентност е изцяло обусловена от заобикалящата ни среда. Пред лицето на тази истина всички ние сме равни. Никой не може да избяга от творческата мощ на житейската среда.

Просто, въодушевяващо и драматично

Всичко е толкова просто, въодушевяващо и драматично: за новороденото всичко е възможно – и най-доброто, и най-лошото. Мозъчната незрялост издава изключителен потенциал и същевременно изключителна уязвимост.

От гледна точка на образованието обаче това е информация с фундаментално значение: за изграждането на човешката интелигентност генетичната обусловеност не съществува.

Онова, което създава неравенството между хората, не са гените, а средата. Затова, ако искаме да намалим образователните неравенства, трябва да пренесем цялото си внимание върху условията на заобикалящата ни среда.

Ние очевидно можем да променим жребия на много деца не само като променим начина на преподаване, но и като окажем много положително влияние върху средата, в която се развиват – както домашната, така и училищната.

Върху нас лежи огромната отговорност да устроим за нашите деца условия, осигуряващи им духовна и телесна храна и достойни за огромните им заложби.

Из "Природните закони в развитието на детето" на Селин Алварес, издателство "Колибри"

Мисъл на деня