цветно

Да си изгубен означава, че пристигаш

Снимка: pixabay.com / thatsphotography

Изгубени се чувстваме в онези моменти, в които осъзнаем, че яснотата в живота ни изчезва. Тогава, когато разберем, че няма как да знаем какво ще се случи и това ни кара да приемем, че стабилността ни всъщност не е гарантирана.

Да, тези мигове не са най-приятните, защото ни е трудно да оставим тревогата на заден план, но понякога най-доброто, което можем да направим е да спрем да анализираме. Само тогава ще си дадем възможността да се успокоим и да осъзнаем, че всичко, което ни се случва е нещо нормално.

Мислим си, че проблемът на живота е, че в него не може да има само и единствено позитивни моменти. Всъщност единственият проблем е нашата неспособност да видим, че по някакъв начин, дори това, което ни се струва негативно, в основата си ни води към позитивното.

Мозъкът ни е изпълнен със защитни механизми, които ни помагат да оцелеем. Когато ни заболи, се отдръпваме, а когато изпитаме тъга, се паникьосваме - започваме да се притесняваме от начина, по който се чувстваме, да се опитаме да го променим и в крайна сметка се озоваваме в капан, от който ни се струва, че не можем да излезем.

Истината обаче е, че мозъкът ни също може да бъде манипулиран и то твърде лесно. В повечето случаи неприятните емоции са плод на ограничения и правила, които са ни втълпени отвън и понякога най-ефективният начин да се справим с тях е просто да ги пуснем.

Нека сме честни, ние сме хора и е нормално да изпитваме всички присъщи за човека чувства като в това няма нищо лошо, фатално или недостойно. Нищо от това не намалява шансовете ни да бъдем щастливи и да живеем в мир, чувствайки се пълноценни. Ето защо, когато си мислим, че сме изгубени, всъщност ние сме създали множество допълнителни ненужни обвивки на ситуацията, чрез които излишно я драматизираме.

Не забравяйте, че когато не знаете, се научавате, когато търсите, намирате, когато се лутате, в крайна сметка пристигате. Да си изгубен не е нещо лошо, напротив, то е просто форма на израстване, на промяна, на разширяване на съзнанието.

В такива моменти не ни остава друго освен да се доверим, но това е и най-доброто, което можем да направим, защото понякога само така можем да спрем и да погледнем истински себе си и света. Това ни дава възможността за едно начало, зад което не стои край и за закрепване на връзката със себе си, с което следва отказа от всичко нездравословно.

Когато се чувства изгубен, човек всъщност пристига някъде, но със затворени очи. Малко по малко и това ще отмине, а ние ще си вземем от него най-полезното. Другото няма нужда да задържаме, защото там, където ще сме стигнали за него просто няма да има място.

Предстоящи събития

Мисъл на деня