цветно

Да си щастлив сред нещастни – изкуството да не бъдеш сам

Снимка: pixabay.com/ill111

Да си щастлив сред нещастни – изкуството да не бъдеш сам:

Да си нещастен е по-популярно.

Добре са ми познати Завистта, Тъгата, Самосъжалението, Самолюбието. Познавам ги, защото съм ги живяла и днес ги разпознавам в мен и извън мен.

В живота си, обаче съм научила, че каквото живееш това и разпръскваш, посаждаш, отглеждаш, береш и ядеш… в това и живееш.

Ние сме производители на живота си. Той се случва заради мислите, емоциите, постъпките и ако ми кажете, че те не са ваша отговорност и не ги управлявате, ще ви попитам, а чий живот тогава живеете? Да си нещастен, все пак, е по-популярно.

Да си нещастен е по-лесно.

Зависиш от другите, свикнал си да ти пука от мнението им, не се налага да си смел, отстоявайки себе си. Познато ти е и предвидимо… никога не си сам… Има мнооого други, да си другарувате в нещастността.

Разбира се, че хората се интересуват повече от нас, когато споделяме проблеми и грижи. Умът ни работи така, че под-, полу- или напълно съзнателно се сравняваме и често успокояваме, че не сме толкова зле, следователно сме добре.

Повече се говори и за нещастието ни, защото това е шанс да застанеш над другия, давайки съвети, знания, опит и да отпиваш от чашата на превъзходството, дори когато най-сърдечно искаш да помогнеш и спасиш. Въобще, имаме шанса да сме важни, значими, да получаваме внимание.

Да си щастлив е нахално.

Как смееш? Хората страдат, а ти си се захилил от радостта си?! Е, стой си сам, щом нямаш нужда от нас!

Признавам, че малко неочаквано ми дойде. Помислих си, че хората са като мен, особено онези, с които всеки ден общувам. А аз, при все, че понякога се натъжавам и дори усещам, че завиждам, без злоба, разбира се… (много пояснения станаха).

С две думи: общо взето, радвам се на хорското щастие, дори да съм си нещастна по своему. Истински се радвам. Усмивката ми се отваря и на улицата, към непознати, щом ги видя в радост. А и вярвам на прабабините думи: "Гледай хубавото, по теб да се лепи!"

На кратко – познавам какво е да си нещастен сред щастливи и от това да ти става по-добре. Познавам и какво е да си нещастен и от нечие щастие да ти се натъжи още повече Егото.

Да развеем знамето на нещастието, а щастието да се крие.

Случайно да са ви учили на това? Аз не съм добра ученичка на всеобщата култура. Уважавам порядките, ама проверявам и мотивите. Някой от тях са отдавна забравени и невалидни.

Щастието просто грее, за него не е нужно да разказваш, да коментираш, да го анализираш, да го поправяш или подобряваш. То си е цяло и съвършено и… си е само твоя работа.

Да се грижиш за него, вероятно означава и да го криеш понякога, но най- вече да не слушаш другите. Как е възможно някой, който е нещастен, да знае какво е щастието и да тръгне да ти обяснява, че това твоето не е точно това?

Щастливият човек пък просто ще ти позволи да си щастлив по своему.

Пак Прошката

Отново съм на пътя на прощаването. Опитвам се да бъда на мястото на всеки, но наистина животът е мой и няма да мога много време да отделям, за да разбирам какво му е на всеки. Карам по бързата процедура. Благодаря на онези, които се радват с мен! Най ми е тихо с онези, на които не им пука и това също е хубаво…

Сега е по-трудното: Прощавам на всеки, който чака това да свърши; на всеки, който ми е обяснявал колко ме обича, а сега изгаря от гняв; на всеки, който не ми вярва и ми слага етикети от всякакъв чудат род (Какво имате в главите си, бе хора? Наистина не искам да съм там!)

Щастието е голяма лъжица

Щастието не е отредена награда. Щастието е покана за Истината за себе си. Щастието не е шаблон. Не можеш да бъдеш сам в Щастието, ако ще мнозинството да се оттегли от теб.

Ако можеш да поемеш хорското Щастие, имаш шанса да ти се случи, ама Твоето… не Нечие…

Шансът идва от себепознаването, смелостта да си себе си и позволението на другите да не са като теб. Има път за всеки до Щастието. Голяма лъжица е и ако не се изплашим на входа, останалото е сладост. Пожелавам ви го. Не ме мислете, моля ви!

Още от Калина може да прочетете в ToBeKalina.com.

Мисъл на деня