цветно

Да те накажа…

Шамар. Снимка: pixabay.com/geralt

Колко често ви се е случвало да бъде хвърлена чаша по вас и вие да не отвърнете със същото?

Роберт Чалдини от Университета в Ариозона, излага в своята книга "Влияние" теорията, че хората имат несъзнателен и неконтролируем рефлекс да отвръщат на доброто с добро и на лошото с лошо. И ако помислим върху по-горе изложения въпрос, може би всички ще се съгласим  - ако ни нападнат, нападаме и ние…

Нападаме колегата в офиса, който днес не беше във вашия кръг с приятни личности, нападаме и човекa, който вчера каза, че ви обича, а днес ви изневери. Нападаме детето си с критика и недоволство, когато не изми ръцете си след вечеря… нищо, че самите вие не ги измихте преди да седнете на масата.

Нападате прекрасната ви жена, която днес прекара 10 часа на работа и 2 часа в подготовка на дома, за да е уютна вечерта ви, но днес просто на вас не ви беше "слънчев" деня… Нападаме и извършителите на убийства, хората, упражняващи домашно насилие. Наказанието е част от дишането ни.

Всички виждаме хиляди неща пред очите ни ежедневно. Аз конкретно виждам порива и желанието да нараним някой. Мисля, че се превърна като в чакана, ежедневна доза на организма. Винаги и по никакъв начин не изпускаме момента да отвърнем на шамара, който получихме. Не разбирам тази човешка слабост.

Сещате ли се за човека, с който прекарахте последните 10 години от живота си, но просто разбрахте, че да си лягате вечер до него е равно на емоционално самоубийство? И си тръгнахте. И сега виждате, как той цели и неизменно желае да ви нарани… и отвръщате на удара… за да не сте пас.

Помислете…. кога наранявате? Кога сте ядосани? Кога критикувате? Кога съдите и кога мразите? Кога първи хвърлихте чашата?

Мисля, че вече се досетихте… наранявате, когато няма, какво друго вече да направите, за да получите още една минута внимание.  Ядосахте се, когато ви се искаше, но не се получи, независимо по чия вина.

Реалността не изпълни очакванията ви. Критикувахте, когато ви критикуваха, вместо да чуете, каквови казваха. Има и по-умни от вас. Разбира се има и много по-невежи… Но наистина ли искате да спорите с тях? Да отвръщате точно на тази критика? Точно на този шамар?

Съдите, защото е по-лесно да сте по-добри от другите… но само теоретично. Мразите го/я, защото вчера го/я обичахте и дъха ви спираше…

Да те накажа… аз теб, после ти мен… Да те нараня, сега малко аз, после малко ти. Или да се усмихна и да си тръгна тихо. Да продължа напред и да бъда изключение от масовката…

Треската, която забивате в чуждото око, ще се усетите най-силно във вашето.

Cъбития

Мисъл на деня