цветно

Да властваш над себеподобни - една от най-силните човешки страсти

Снимка: aprilkirkwood.com

Още преди Новата ера хората са избирали главатар, който да ги води и пази. Ако се замислим, едва ли щяхме да достигнем толкова висока точка на еволюция, ако нямаше кой да взима решения вместо нас и да ни използва, за да постигне целите си. Но може ли всеки от нас да заеме мястото на водача и наистина ли е толкова сладка властта?

Въпреки че религията ни учи, че всички хора сме равноправни, някои от нас се считат за по-висши от други или както би казал Ницше за свръхчовеци. Поради това царе и императори от миналото са се мислили за богоизбрани и в тяхна цел се превръща да заместят Бог на Земята. А днес властимащите къде демократично избрани, къде не, се грижат за всичко друго освен за племето си. Но реално има ли разлика с положението преди?

Какви сме ние – човешките същества? Може би сме родени егоисти, търсещи единствено пътя към върха, а може би светът ни е направил такива! Сигурна съм обаче, че ако подложим на тест човечеството, огромна част от него би се съгласило да има власт. И защо? Защо ни е тази власт, защо толкова копнеем за нея и защо, когато се докоснем до нея, се пристрастяваме и тя ни прави други хора?

От една страна основата на нуждата ни от власт са нашите комплекси или израстването ни с мисълта, че трябва да докажем, че сме най-добрите или поне по-добри от другите. Още родителите ни ни натякват, че трябва да учим, за да не свършим на улицата като "нисшите прослойки". Това показва как още от деца ние сме програмирани да се стремим към висшето общество, към горния край на пирамидата, към групата на водачите, на главатарите.

Можем да се обосновем също на нашата неблагодарност. Никога не оценяваме какво имаме и вместо това се концентрираме върху това, което нямаме и съответно не спираме да искаме и искаме все повече. Мислим си, че властта ще подобри живота ни, ще отвори за нас всички врати, ще сложи целия свят в краката ни, за да можем ние да взимаме всичко, което ни е нужно.

Но ето го омагьосания кръг – мислим си, че ни липса нещо, за да бъдем пълноценни - ето ги в огледалото нашите комплекси. Мислим, че на всяка цена трябва да имаме повече от другите – лъсна нашето погрешно его. Мислим, че това което имаме е нищо – припознахме и нашата неблагодарност!

Мисъл на деня