Дали ми липсваш? Не знам...

17 ноември 2017

Дали ми липсваш? Не знам... нямам отговор ... все още нямам ясен отговор.

Оставям емоциите на страна. Изтеглям ги вляво, а после вдясно. Оставам само аз. Наблюдаваща. Търсеща отговор. Защото не мога да живея без въпроси и отговори.

Липсваш ли ми... не знам. Тогава какво?

Преди теб беше трудно. След теб е лесно. След теб показвам жената в мен пред всички. Ти дойде... дойде, за да събориш една стена. Направи го с лекота и ме накара да разкрия слабостта си, ранимостта си, всичките си страхове. След теб оставам аз... сама с откритата си слабост.

Бих могла да я скрия... отново и никога повече да не й позволя да се покаже. Но няма да го направя – ще бъда смела и ще продължавам с нея. Ще продължа да търся любовта, която ще ме приеме цялата – с всички белези по мен, с всички рани и тревоги, а усмивките ще удължава до безкрайност във времето. Ще продължа да търся Нея – необятната, тръпнещата. След теб.

Дали ми липсваш. Не знам. Но знам, че съм ти благодарна. Благодарна, че събори всички тези стени. И сега е по-болезнено, но и по-лесно.

Дали ми липсваш - не знам. Дали те помня – да. Дали те искам пак в живота си – не.

Просто ти дължа моето искрено Благодаря. Сега и занапред – благодаря!

Източник: Щъкащо