цветно

Дали остарявам или просто имам добър вкус...

Снимка: pixabay.com

Аз съм главната героиня на този текст. Аз, жена на 38 години с успешен брак, работа, която обожавам и едно дете, което осмисли живота ми! И с въпрос, който ме измъчва напоследък – защо все по-често се връщам към старите неща?

Гледам стари филми, чета стари книги, танцувам на стари песни, дори с детето гледаме анимационни филми от моето детство... Улавям се, че те ме правят щастлива, смея се по-често на глас, а сетих се, дори играя с детето на игри от моето детство и то е много щастливо от този факт.

Дали се случва нещо с мен и се нуждая да отпочивам с нещо сигурно и познато, или просто новото и модерното не е за мен? Защо не ми допадат модерните звуци, които са хитове сред младите хора, защо не харесвам новите автори на книги? Опитвах, но не ме докосват както класиците, както книгите, които четяхме и сега с удоволствие препрочитам.

Защо днешните филми са по-скоро техника, скъпи актьори и около 10 реплики във филм, къде е киното, което гледахме и се вълнувахме, плачехме, смеехме се, мечтаехме... и най-вече възхищавахме се на актьорска игра. Търсих скоро стихове по интернет, най-хубавите стихотворения си остават на класиците-поети. Няма сега такива думи и така да се предават чувствата, че да не ти излиза стих от главата...

Тези дни, в процес на ремонт, правейки стая за сина ми, също установих, че не ми допадат мебелите с най-модерен дизайн. Харесахме класически, удобни и стилни обикновени мебели, за които платихме съвсем нормална цена.

И продължавам с въпроса, на който сама трябва да си отговоря – защо се случва това с мен? Трябва ли да се притеснявам от това, че нещо се разминавам с "времето"? Да се опитам ли да разбера днешните идеали и цели на младите автори?

Не си мислете, че съм от онези нехайни за външния си вид дами, напротив – приятно ми е да изглеждам добре, не ми е чужда суетата, но съвсем умерена и с мой си стил, не робувам на марки и модни корици. Дори да ви призная, че модните икони на днешните младежи са ми смешни, много ме разсмиват и забавляват.

Боже, сигурно аз не съм наред, щом като всички са полудели по силикон, марки коли, песни с много "смислени" текстове, дрехи, с които жените са като парцаливи кукли, филми, които са озвучени като зверски рев, книги, които толкова са модерни и абстрактни, че чак трагични, а новините и телевизиите – не ми се пише за тях…

На въпроса от заглавието – мисля че остарявам, но красиво и щастливо, не мисля че ще си продам душата на супер модерното, щом ме прави спокойна старото и класическото. Технологиите ги приемам и съм съвременен човек, боравя с компютър, но няма да позволя на 5-годишния си син да не разбере малко от моето щастие и от това какво е било нашето детство. Засега успявам...

Иска ми се да кажа на младите хора да се борят, да не се оставят на течението. Аз съм от хората, които вярват в децата на България, но само защото някой някъде е обявил нещо за страхотно и модерно, им се промиват мозъците.

Вярвайте в себе си, вие имате собствени идеи и стил, не го продавайте, не изхвърляйте от съзнанието си онова пламъче, което ви пали за идентичност и самоуважение. Вие сте бъдещето на България!

А аз ще продължавам да чета Вапцаров и да се радвам на зрънцето вяра, което все още живее в мен!

Автор: Диана Петрова /myvelikoturnovo.com  

Предстоящи събития

Мисъл на деня