цветно

Давид Овадия: три стихотворения за любовта

Снимка: pixabay.com/MikesPhotos

Давид Хаим Овадия (1 декември 1923 - 8 април 1995) е български поет и преводач на поезия, участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война.

HighViewArt.com подбра три любими стихотворения за любовта от Давид Овадия:

Аз вярвам в мълчаливата любов

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя – вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

***

Раздяла

Дори ръка за сбогом не подаде…
Две токчета като внезапен дъжд
протракаха край старата ограда.
… И не се обърна ни веднъж!

***

Аз те обичам тъй силно и нежно

Аз те обичам тъй силно и нежно, и искрено...
Аз те обичам, любима, единствена, скъпа!
Мойта любов е пожар незатихващ, развихрен,
тя ще пламти до последната мускулна тръпка!

Можеш ли ти да останеш студена сред пламъка?
В твойта душа нека властва полярната зима,
твойто сърце нека бъде безчувствено, каменно -
ти пред такава любов ще отстъпиш, любима!

Мойта любов е море неспокойно, копящо...
Виж как вълните заливат крайбрежния пясък,
виж как морето поглъща безлистните храсти,
дребните камъни как надалече отнася...

Мойта любов ще погълне, удави завинаги
твойте съмнения, пречките жалки и дребни!
Тя ще живее, не ще избледнее с годините,
мъртъв, превърнат на прах ще трептя и ще шепна:

аз те обичам, любима, единствена, скъпа!
Ти пред такава огромна любов ще отстъпиш.

Мисъл на деня