цветно

Детоксикация на Ума

Снимка: pixabay.com

Напоследък забелязвам една доста странна тенденция. Все по-често чувам да се използва фразата "токсични хора". Срещам материали за тях в интернет и за тяхната вреда. Чувам някой да казва "Остави го, той е токсичен човек", махайки с ръка в знак на пренебрежение.

А аз недоумявам как може една толкова абсурдна фраза да влиза в употреба от все повече хора. Какво означава токсични хора? В какво се изразява тяхната токсичност? Как се определя дали един човек е токсичен или не?

Винаги ми е било странно как ние хората започваме да храносмиламе наготово сдъвкан продукт от нечий мисловен процес. Някой е измислил безумно понятие като "токсични хора" и сега масово човешките същества се класифицират като токсични и нетоксични. И на малцина им идва наум да се замислят върху това твърдение и неговата основателност да съществува.

Няма токсични хора и никога не е имало. Няма и да има. Появата на тази фраза е резултат от неразбирането на основни закони, по които функционират взаимоотношенията между нас и другите. Хората в живота ни ВИНАГИ отразяват нашата скрита същност. Този факт е труден за приемане от мнозина, но това не означава, че той не важи и за тях. Важи за всеки един от нас с пълна сила.

Нашето битие е огледало на нашия вътрешен свят. Затова, ако в живота ни има така наречения "токсичен човек", би трябвало да се замислим защо сме го привлекли и да сме готови да погледнем истината в очите. Коя тъмна страна от нас отразява този човек? Ако ние не притежаваме нещо сходно, по никакъв начин не можем да привлечем такъв тип хора.

Затова, ако в твоето обкръжение има човек, когото ти наричаш "токсичен", не би трябвало да го съдиш, защото той отразява нещо, към което ти самият не искаш да погледнеш и да признаеш. Следователно ти не си по-малко токсичен от него.

От друга страна виждам как това определение носи изкуствено разделение между хората. Наред с новите технолигии ни прави още по-асоциални същества. Цялата индустрия, която комерсиализира идеята за позитивното мислене и я пригоди да носи пари, втълпи на хората, че всяка проява на негативизъм трябва да бъде отстранена и заклеймена.

Така споделянето на проблем, изпитването на съмнения и страх, тъгата от загубата и всички НОРМАЛНИ за човека негативни чувства се забраниха. И когато някой реши да сподели с близък или приятел за своите житейски предизвикателства, той бива определен като негативен и токсичен и започва процес на изолация от този човек да не би случайно да зарази останалите с неговя негативизъм.

Изведнъж всички се превърнахме в палячовците от цирка с нарисуваната немотивирана усмивка, чрез която искаме да накараме света да повярва колко сме щастливи и позитивни, а болките и липсите ги натикваме на дълбоко в нас и всячески се опитваме да заглушим гласа им – с алкохол, с дрога, с безразборни връзки, с храна, със социални мрежи...

А всъщност колко е просто – да изслушаш спокойно тревогите на някого и да му покажеш, че го разбираш, защото и ти имаш твоите тревоги, и ти минаваш през твоите трудности и защото всичко това е ЧОВЕШКО! И е част от живота!

Всъщност защо избираме да сочим някого с пръст и да го определяме като "токсичен"? Ами много просто – така е по-лесно. Лепваш му етикета и го отминаваш. А да се опиташ да разбереш човека не е никак лесно. За да го постигнеш, трябва да отместиш вниманието от себе си и да го насочиш към него. Да се освободиш за няколко минути от егото си и да се слееш с неговата душа.

Тогава виждаш, че зад негативното мислене се крият безброй провали и разочарования. Зад пасивността се крие страх от грешка. Зад бягството се крие страх от обвързване и от загуба на идентичност. Зад лицето, изкривено от злоба и агресия се крие малкото дете в човека, което отчаяно плаче да бъде прието и обичано такова, каквото е.

Всеки носи в душата си белезите от раните си. Някой имат повече рани. Това не ги прави токсични. Токсично е мисленето ни, токсични са егоцентризмът ни и желанието да сочим с пръст и да намираме винаги грешния.

А да съдиш някого и да му лепваш такива етикети е още по-токсично!

Мисъл на деня