цветно

Дежавю - шепот от отвъдното

Снимка: pixabay.com/Mysticsartdesign

Обичам да се разхождам. Видях, че слънцето ще се скрие скоро, адската жега си беше отишла, а хладният ветрец правеше времето още по-прекрасно. Бях се унесъл в мислите си и някак неусетно краката ме отведоха до големия парк в края на града, който по това време обикновено гъмжеше от хора.

Изкачвайки се по една алея се разминах с малко детенце на около шест, което държеше в ръката си розов захарен памук, голям почти колкото него. След малко пък един понатежал гълъб едва не се блъсна в мен, докато се опитваше да се издигне по-нагоре.

Обърнах се назад машинално, за да го проследя с поглед дали няма да изненада и някой друг случаен минувач. И в този момент се почувствах странно...

В съзнанието ми изникна някакъв смътен и неясен спомен, че съм преживявал тази последователност от събития и преди, на същото място и пак по това време на денонощието. Продължих да вървя и когато покрай мен мина възрастна жена, която водеше на каишка симпатично бяло куче, сякаш знаех какво ще последва.

Не мога да си обясня защо, но бях сигурен, че животинчето ще се отскубне от каишката си. След няколко секунди чух виковете на бабата, която безуспешно се опитваше да настигне своя явно не дотам опитомен любимец и да го прилъже да се върне. Несъзнателно изрекох на глас "дежавю"

"Дежавю" в буквален превод от френски означава "вече видяно". Това понятие се използва за онова необяснимо чувство, когато усещаме как времето за миг се връща назад и ние преживяваме дадена случка отново.

Казват, че това са спомени от минали животи, шепот в съзнанието ни, който ни кара да се замислим, дали наистина човек живее само по веднъж. Засега учените нямат утвърдена теория, която да обяснява причините за това явление и то остава една доказана аномалия.

Има немалко случаи, когато хората се сещат за имена, географски места и събития, с които никога не са се сблъсквали в живота си. Е, поне не и в сегашния. Известно е, че практически почти всеки поне веднъж се е сблъсквал с явлението дежавю.

При някои историите са обикновени, подобно на моята, но други преживяват наистина невероятни неща. Един от най-любопитните случаи е от 70-те години, а героинята е 12- годишната Елена Макард от Берлин, която преживява инцидент, след който сякаш една врата в съзнанието й се отваря.

Това е вратата към нейния предишен живот. След тежката травма, момичето проговаря италиански и твърди, че се казва Розета Кастелиани. "Родена съм през 1887, живях до 1917 г.", непрестанно повтаряла тя, обяснявайки с подробности адреса, на който живее на Апенините.

Оказва се, че това място действително съществува и не след дълго момичето го посещава. Вратата бавно се отворила и зад нея, детето видяло жена, която се представила като дъщерята на отдавна починалата Розета. "Здравей, Франса, дъще!", извикала "Розета", а жената припаднала в нейните ръце.

Един ден може и вие да се запитате: "Бил ли съм тук преди? Защо това място ми се струва толкова познато?". Не се плашете, просто се сетете за Розета, сетете се за дежавю.

Cъбития

Мисъл на деня