цветно

До какво води сдържането на тези пет чувства

Снимка: pixabay.com / freeGraphicToday

Обичайният критерий за разделянето на чувствата на добри и лоши е прост: харесва ли ни да изпитваме конкретното чувство. Още по-полезен критерий е пречат ли ни чувствата или ни помагат.

"Добрите" чувства са полезни за жизнеността и адаптацията ни, а "лошите" пречат на тази ни способност.

По този признак разграничаваме ясно 5 добри чувства: Любов, Страх, Гняв, Тъга и Завист. Всички те се отличават с това, че се изразяват лесно, интензивни са по природа, осигуряват важни жизнени функции, преминават лесно и бързо.

Но, ако се появи пречка в изразяването им, тогава всяко от тези чувства губи позитивната си сила и се превръща в лошо. И, ако изначално „добрите“ чувства са интензивни и преминават бързо, то „лошите“ са по-малко интензивни, но могат да продължат цял живот.

Освен това "чистото" чувство е адресирано към външния свят и се явява реакция на ситуацията. "Лошото" е насочено към вътрешната реалност, към моите фантазии за реалността.

1. ЛЮБОВ

Тя превръща съществуването в живот. Това е основната й функция.

Любовта е животът – тя е основното чувство в него. Как се появява забраната да обичаме (работа, любов, човек)? Някой налага ли го или човек сам решава? По мои наблюдения е по-скоро второто. Човек го прави, когато се чувства безсилен. Забраната провокира алчност – жажда за притежания.

"Другият човек трябва да вижда само мен и да обича само мен." или "Детето ми трябва да бъде същото като мен или по-добро", или "Няма такова нещо като любима работа – как изобщо може да се занимаваш с такова нещо."

Как да различите алчността от любовта?

Помислете: можете ли да позволите на обекта на вашата любов да бъде друг? Можете ли например да позволите на детето си да учи в не толкова престижна гимназия, а в художествено училище?

Да бъде мечтател и фантазьор, а не математик? Да работи не с интелекта си, а с физическата си сила…?

Или обратно… Можете ли да го оставите да обича някого, когото вие не харесвате? Можете ли да позволите на любимия ви човек да обича друг, вместо вас?

Ако можете, това е любов. Наистина да желаете щастието на другия.

Ако "не" – значи това не е любов, а алчност, желание за притежание.

2. СТРАХ

Много са съгласни, че това чувство е неприятно. Но страхът осигурява не само оцеляването, но и любовта – т.е. по-фините отношения между хората. Страхът забавя сближаването между хората – ако не изпитвате страх преди срещата с нов човек, ще пропуснете вълнението от началната фаза на общуването ви.

Но на нас от деца ни забраняват да се страхуваме – но тази забрана води до постоянни тревоги в бъдеще. Ако страхът от конкретната ситуация е мимолетен и изчезва почти веднага след случването й, то тревогата е хронично очакване на страшна ситуация, която всъщност може съвсем да не е толкова страшна.

3. ГНЯВ

Той възниква като естествена реакция от нарушаването на границите.

Функцията на гнева е да възстанови тези граници. Гневът не оставя след себе си никакви пориви за отмъщение. Ако липсва гняв, то човек може да бъде управляем, особено, ако е измъчван и от чувство за вина.

Ако си забраните гнева, рано или късно ще се появи злоба и желание да бъдат унищожени тези, които са нанесли обидата. Под гняв се има предвид избухване на недоволството.

Например, когато ни настъпват по крака, а ние рязко отблъскваме човека. Под злоба се има предвид търпеливото очакване на подходящия момент дразнителите да бъдат премахнати, а раздразнението се натрупва, докато не се трансформира в желание да навредите.

4. ЗАВИСТ

Основната й функция е да осигурява развитието ви. Ако човек завижда, това означава, че се стреми към предмета на завистта, иска да го получи и е готов да се труди за това. Много смятат, че завистта е лошо чувство и не е добре да се признава. Тогава възниква хроничната ревност.

Интересно е как се отнасяме към патологичната ревност? Не мислите ли, че това е по-скоро една продължителна ревност?!

5. ТЪГА

Това чувство осигурява смирението. Светът така е устроен, че е необходимо да се разделяме с много неща. Тъгата позволява да преживеем загубата.

Да се смирим, означава да бъдем в мир. Сълзите помагат на смирението. Тъгата помага за израстването: за да израстнем, трябва да пуснем миналото – хора, родители, дом. Трябва да пуснем загубата, за да продължим напред.

Но на нас от детството ни ни е забранявано да тъгуваме: „Какво гледаш тъжно в прозореца – иди, разходи се.“ Тогава има страдание и меланхолия. Например алкохолиците по-скоро трябва да бъдат лекувани от тъгата си, а не от пристрастеността си. Тъгата е без адрес, но, ако я адресирате, ще я преживеете по-лесно.

Радостта и удоволствието определят посоката на чувствата и се появяват в резултат на преживяването на горните 5 чисти чувства. Какво означава „посока“? Това е ясното разграничаване на чувствата. Получавайки любов (гняв, страх, тъга и завист), ние, хората, изпитваме удоволствие, преживяването на тези чувства ни носи радост.

А заедно, всички тези чувства, преживяването им и приемането им – те създават щастието. Любовта често е съставена не само от собствената ни любов, но и от алчността ни, ревността, тревогите (т.е. от собствените ни забрани да изпитваме ревност, страх и тъга).

Автор: Магдалена Ангелова / Източник: magiangelova.bg

Cъбития

Мисъл на деня