До всички супергерои
От много време у мен напира... ако знаех и аз какво точно.
Замислих се за супергероите. Скоро мина Хелоуин, който колкото и да се празнува и от големи хора е най-забавен за малките, които мислят за своите костюми с месеци и си ги представят, и мечтаят.
Често момченцата искат да са Супермен, Спайдърмен или друг такъв мен със суперсили, който спасява света. А момиченцата избират Пепеляшка, принцесите от "Замръзналото кралство",... е, порасналите момиченца често са в кожата на Жената-котка. Напоследък и миньоните са доста актуални, но и те имат своя супер чар.
И какво излиза, че децата искат да стават невидими, да летят, да замразяват с едно махване на ръката си, да се телепортират и какво ли още не. Да не забравяме, че всички супергерои в някакъв момент от развитието на кариерата си спасяват и нас, защото ние сме част от света, който постоянно е в опасност, а те го бранят.
А сега да си представим света от малко по-различен ъгъл. Аз смело мога да кажа, че съм летяла – без да съм се качвала на самолет, и не, нямам предвид крилете на любовта. Всъщност всеки от нас е летял в ранна детска възраст, защото е бил вдиган и подхвърлян от майчините и бащини ръце и не е усещал, че ще се приземи на желе на пода, а само сме се смяли, защото това наистина е яко. Доказателства са десетките детски снимки на ухилени до ушенцата деца, които летят.
Аз обаче съм напълно убедена, че не съм от планетата Криптон и майка ми и баща ми не изстрелват паяжина от китките си. Също така съм напълно убедена, че те могат да изграждат, да се борят, да спасяват света (най-вече моя), да създават от нищо нещо, дори да материализират някакви неща.
Няма как да не спомена и белобрадия старец Дядо Коледа. Той има супер силата да зарадва в една нощ милиони деца и в тази дейност му помагат суперските елфи. Някой може да реши да спори, че това не е супер сила, но за мен е! Аз дори не съм убедена, че вярвам, че той не съществува. Но знам, че когато е зает пак вълшебният чувал е от тези, които ме подхвърляха като малка.
Пак се връщам на супергероите. Излиза, че те са супер, понеже са имали суперски родители. Ето ги фактите – Супермен – извънземно дете, но попаднало в чудесно семейство на земляни и полетял; Спайдърмен – обикновено момче, останало сирак, но с чудесни леля и чичо, които му дали топлината и той взел, че използвал паяжината си не само да оплита мацки...
И какво излиза, че за да си супергерои не ти трябва нищо повече от супер среда, в която да растеш и с годините да осъзнаваш, че ти всъщност не си обикновен супергерой, а дете на супергерои. Те могат да строят, да побеждават лошите, да те накарат да полетиш, да ти помогнат, когато си изгубил посоката, ти можеш да направиш всичко за тях, даже неща, които не си подозирал, че са във възможностите ти.
Не искам да има акцент на нас обаче, тук и сега, защото на много от нас ни предстои още много път, докато станем супергероите, които са нашите родители. Суперсилата е онова, което искаме да видим в близките си хора, в приятелите си, в тези, които твърдим, че лекуват раните ни от вътрешната страна на сърцето. А най-много суперсила има там, където те обичат най-силно и при хората, без които не можеш.
...а у мен продължава да напира...
Снимка: enjoythemomentrituals.com
