цветно

Добрият лош егоизъм

Его. Или култът към Аз-а. Ето как изглежда eгоизмът през очите на един малко уморен алтруист, който се опитва да се учи на егоизъм. Всъщност не е лошо човек да бъде малко егоист. Ей, така, за здраве. Да не се губи в останалите, а да намери себе си и да се погрижи за това, което е останало от него. За бъде разгледан както трябва е добре да се разграничат понятията егоцентризъм и егоизъм.

Егоцентризмът е склонност да превърнеш себе си в център на света. Егоцентризмът е нормално явление у детето до към шест-седемгодишна възраст. През този период се осъществява постепенна диференциация между Аз-а и външния свят, но мисленето остава преди всичко субективно: детето гледа на явленията и на проблемите, които изникват пред него, единствено от своята гледна точка.

Егоцентризмът не трябва да бъде приравняван с егоизма, който означава прекалена любов към себе си. Егоцентриците често са хора, които не искат да погледнат на заобикалящата ги действителност през други очи. Просто, защото имат добре аргументиран свой свят и не се интересуват от светлината през чуждите, тя не им е необходима.

Егоизмът е начин на поведение, който се обуславя от мисълта за собствената полза, изгода и защита на собствените интереси, Хелвеций го определя като "разумно себелюбие". Различава се съществено от индивидуализма, който защитава правата на индивида по принцип, не само собствените. Егоизмът често е противопоставян на алтруизма, но това традиционно схващане се оспорва от съвременната психология.

Според Емил Дюркем известна степен на егоизъм е необходима, но абсолютният егоизъм, който не се компенсира с алтруизъм, е безсмислен. Той неизбежно води до изолиране на индивида от останалите членове на групата и дори до самоубийство.

Ерих Фром приема, че егоистът е заинтересован само от самия себе си, от своите желания и познава само едно удоволствие — да взема, а не да дава... Според него любовта към себе си и егоизмът не само, че не са тъждествени, но са диаметрално противоположни. Човек може да обича себе си, без да е егоист.

Съществуват рационален, психологичен и етичен егоизъм. Той също така може да бъде рационален и ирационален, импулсивен или осъзнат, явен или скрит, замаскиран. Някои изследователи считат, че разумният егоизъм се предава на генетична основа, тъй като е сформиран в процеса на дълга борба за оцеляване и естествен отбор и е тясно свързан с инстинкта за самосъхранение. Т.е. ако генетично ни е заложено до поставяме своите нужди преди всичко, няма как да бъдем други, дори да искаме.

Саша Гитри определя егоиста по следния начин: "Егоист е този, който никога не мисли за мен!"

Желанието да бъдем желани не е ли егоизъм, тъй като това засяга нашата личност? Ако приемем, че е, то може да кажем, че и да си егоист е нещо съвсем нормално и присъщо на повечето хора. Всяко его се обажда, някое егоцентрично, друго егоистично. Всяко его иска да бъде обичано. А това, което не иска е най-свободно да бъде, каквото си поиска.

Всъщност алтруистът е един зависим човек, зависим от заобикалящия го свят. Той иска да даде на света всичко и по този начин се сдобива с его, с любов към себе си. Егоистът има тази любов и без да разчита на околните. И въпреки че тази любов е прекалена, както казахме, това не е просто любов към себе си, а една крайна себелюбивост, любов над грижата за другите. Въпреки това неговата възможност да бъде щастлив е много по-голяма, отколкото на алтруиста.

Егоистът разчита на себе си, не търси другите за мнение, той знае какво, защо, как и няма нужда от ничие одобрение. Алтруистът живее с щастието и нещастието на другите, иска да обича и получава любов, но през тях. Ами ако те не отвърнат, алтруистът страда, но в даването има много горчилка... горчилка от несподеленото.

Колкото и да е голяма горчилката обаче сладостта е повече. Сладостта, че не е само за теб, че си запалил нечий пламък стопля и теб, алтруисте, нали? Затова, страдай! Струва си! Но се учи от егоизма, от самосъхранението му, той ще те побутва всеки път, преди да паднеш в пропастта и ще ти казва, че ти си най-важен!

А когато го разбереш, алтруисте, тогава ще си един блажен егоист, алтруист. Този егоизъм ще е добър. Може да изглежда лош за другите понякога. Но те никога няма да разберат какво е да погледне алтруист през очите на егоист. Това е добрия лош егоизъм. Да откриеш себе си и после другите. За твое и тяхно добро.

Ерих Фром приема, че егоистът е заинтересован само от самия себе си, от своите желания и познава само едно удоволствие — да взема, а не да дава. Снимка: carafiller.com

Cъбития

Мисъл на деня