цветно

Дора Габе: три стихотворения за любовта

Дора Габе. Снимка: Държавна агенция "Архиви"/wikipedia.org

Дора Габе (28 август 1888 – 16 ноември 1983) е българска поетеса от еврейски произход, която става известна с поезията си за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални постановки, статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели. 

HighViewArt.com подбра три любими любовни стихотворения от Дора Габе:

БЕ ТИХА НОЩ...

Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени...
И ти до мен - и щаст'е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата -
и трепетно притисках аз ръка
до твоята... Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди...
Какво мълвеше плахо тишината?
Що криеше и взора на луната,
насълзен под кристалните води?

ОЧИТЕ

Нека не излъгва твоята уста
и смехът ти нека не измамва,
нещо чудно в погледа ти пламва:
в дъното на твоите очи
тиха, светла истина мълчи.

Думите ти другаде отиват,
пламват и угасват и изстиват...

НЕПРИМИРИМА

Плашиш ме,
велико Мироздание,
като разпъваш мисълта ми
до своята неизмеримост!
Земята ни е точица във тебе,
а в тая точица е мойта обич
и моята омраза,
и силата ми — а не мога
да ги разтегля
до размерите ти.

Ти ми даде:
копнеж към своето величие
и разум да проникна в тебе,
и жажда да те опозная,
а идва ден и трябва да изчезна
и да ти върна всичко!

Гледам Изгрева
и Залеза,
поглъщам Вечността ти
и чакам своя край
непримирима...

Cъбития

Мисъл на деня