цветно

Драгомир Симеонов: Книгите, които ме промениха

Снимка: личен архив на Драгомир Симеонов

Радио и телевизионен журналист, шоумен, писател и общественик - така най-кратко може да представим Драгомир Симеонов, който е автор на сатиричната стихосбирка "Амбалаж" и на книгата "100 парчета история" – кратки любопитни откъси от събития, които са слабо познати, имат странни последствия, остават неизяснени или са интерпретирани погрешно. 

Ето какво сподели Драгомир Симеонов пред HighViewArt.com за книгите и четенето: 

Едно почти ненужно въведение

Драго: "Да се научиш да четеш е процес, който преминава през няколко етапа: усвояването на буквите и свободното им свързване в думи и изречения е само началният. Веднъж овладян, следва по-важната стъпка: да преодолееш естественото си притеснение от непознатия текст, било то заради обема му, натрапчивостта на заглавието или репутацията на автора. Моментът е деликатен, в него принудата е най-големият враг на удоволствието, уви, старателно преподавана в училище с най-добри намерения. Третият етап е още по-коварен. Свързан е с гордостта от преодоляването на предишните два, която понякога преминава в горделивост. Човек трудно устоява на изкушението да се изтъкне пред околните с прочетени заглавия, като насладата от книгата често пъти е пожертвана заради общественото впечатление, което държиш да направиш с нея. Грях, който неминуемо се крие във всеки разговор за литература. Последната фаза е тази на баланса. Тогава усещаш, че четенето е строго интимен акт, който засяга единствено теб и собствения ти път на възприемащ и осмислящ читател. Така удоволствие могат да ти донесат както утвърдените класики, така и лековатите кримки-еднодневки: зависи от мястото, настроението и целта. Четенето е забавление, познание, приключение, тъга, експеримент, бягство и дори усилие понякога, но рядко всички тези неща наведнъж."

Част от книгите, които промениха Драгомир Симеонов:

1. "Приключения на Хъкълбери Фин" от Марк Твен

Драго: "Том Сойер се мъдреше гордо, макар немит и босоног, в задължителната литература за не помня вече кой клас, което ме накара да бъда в известна степен подозрителен към този литературен другар. А и любовните трепети към Беки ме подразниха във възрастта, в която момичетата бяха любимият ми враг. От друга страна волният и необвързан с глупости Хъкълбери Фин беше за мен далеч по-обаятелен и забавен персонаж. Какъв късмет, че приключенията му бяха в същото книжно тяло. Том беше по принуда, но Хък ме качи на сала на литературното течение, по което още плавам."

2. "Изгубеният свят" от Артър Конан Дойл

Драго: "Сър Артър Конан Дойл беше важна част от порастването на момчетата от моето поколение, защото направи дедуктивното мислене да изглежда едновременно забавно и героично. Шерлок Холмс и до днес ми е любим, но истинското пътешествие дойде в търсенето не на изгубени улики, а на цял непознат свят. Темата още е експлоатирана в киното и литературата под различни форми, но си спомням, че тази книга беше една от първите, които си купих сам след дълго търсене из книжарниците и това сякаш беше част от последвалото приключение. Динозавърът още е на видно място в библиотечния ми свят."

3. "Мъртви души" от Николай Гогол

Драго: "Досегът ми с руската класика се случи отново по принуда (изпитвам остро подозрение към всички, при които не е така). Гогол обаче се оказа неочаквано забавен, остроумен и дори саркастичен за вкуса на един деветокласник. През годините съм оценил по достойнство Достоевски и Толстой в качеството им на монолитни крайъгълни камъни в литературата, които с удоволствие желая да раздробя на парчета. Набоков ме научи как да го направя, но в юношеските ми години Гогол ми отвори очите за тази Вселена. В нея диагнозите на Чехов, фантазиите на Булгаков и иронията на Илф и Петров имат специално място, но вече бях готов за тях."

4. "Спасителят в ръжта" от Джеръм Дейвид Селинджър

Драго: "Това е книгата, която трябва да прочетеш на една определена възраст, да надуеш главите на всички с нея и по-късно никога да не я споменаваш, ако не държиш да те приемат за незрял или убиец-психопат. Холдън Колфийлд е отговорен за интереса ми към американската следвоенна проза, в която повествованието не води задължително от точка А до точка Б, но крайната дестинация няма значение. Спомням си, бях поразен от естествения разговорен език, който после открих у Сароян, Фанти и разбира се Буковски, макар че последният се радва на популярност сред доста посредствени читатели, пропуснали да забележат, че профанизмите му не са самоцелни, а част от естествения поетичен изказ на литературен бараба. Но те са чувствителни като клозетна седалка, както казва Холдън."

5. "Нощ в Лисабон" от Ерих Мария Ремарк

Драго: "Тук историята за първи път отвори сетивата ми и с всяка глътка коняк на главните герои (а глътките не са никак малко) усещах опияняваща сладост да се разлива и в моето гърло. Най-напред я четох на немски, отново като част от училищна програма. После изгълтах всичко, което Ремарк имаше да ми налее и на български. Сега ми изглежда едновременно вдъхновяващо и странно, как персонажите звучаха в разсъжденията си като мъдреци, макар да нямаха още тридесет. Магията на литературния коняк. На този автор дължа и тежкия шамар, който нокаутира в съзнанието ми пропагандните клишета за Германия между войните."

6. "Хладнокръвно" от Труман Капоти

Драго: "Пътуването из американската литература достигна естествено до Холкъм, Канзас. Не бих казал, че Капоти е сред абсолютните ми фаворити, но "Хладнокръвно" ме пречупи точно така, както стори и с целия жанр на документалния роман. Благодарение на тази книга успях да усетя и оценя Льоса, макар че вмъкването му тук е малко нахално и би трябвало да не се прережда в списъка. Странно, как думите могат да вълнуват, когато са употребени без вълнение и орнаменти, но на място. Уви, това майсторство се отдава на малцина и те чудесно го съзнават, слава Богу."

7. "Празникът на Козела" от Марио Варгас Льоса

Драго: "Когато се пъхнем в гъстата растителност на латиноамериканската литература, би трябвало да отдадем дължимото на магическия реализъм на Маркес, но първият ми досег с него не предизвика вълшебни усещания. Всъщност, колкото и да ми е забавен този жанр, нито добрият стар Габриел Гарсия, нито любимите ми Павич и Рушди са ме карали да фантазирам, а само да ги следвам в техните собствени фантазии. Льоса обаче умее да смесва фикция с реалност и затова е тук рамо до рамо с Капоти и Набаков, апропо – и двамата биха направили кисели физиономии от този факт, докато мълчаливият импозантен перуанец приема почетното си отличие."

8. "Лолита" от Владимир Набоков

Драго: "Любимият ми автор. Циник и манипулатор, толкова надменен в интелигентността си, че не го интересува ще бъде ли разбран. Което разбира се води до купища клишета по негов адрес – ироничен нюанс за човек, наел се да срита статуквото. Набоков е едновременно буквален и метафоричен, думите при него имат двойнствено значение и предлагат умствена игра на читателя на няколко нива. Всъщност и едно-единствено стига, но иначе как би било забавно на самия него. Давам си сметка колко много ценя автори, които умеят да се закачат със смислите и да те водят в разклонения, откъдето се налага сам да се оправяш."

9. "Боен клуб" от Чък Поланик

Драго: "Уж списъкът ми щеше да е шарен, а все класици се подвизават в него. Затова Чък влиза тук с малко кални обувки, каквато е и прозата му. В контекста на късните 90-те неговата роля за литературното ми куфеене е аналогична с тази на гръндж вълната в музиката. За съжаление всичко в творчеството му е бележка под линия към "Боен клуб", но пък линията е забележителна. Да не говорим повече за това, че пак нарушихме правилата."

10. "На плажа Чезъл" от Иън Макюън

Драго: "Бедни, бедни Макюън, като знам как вървят продажбите на книгите ти у нас, да бъдеш на върха в тази листа е обиден комплимент. Всъщност може би това е дъното, кой знае. И все пак това е един от авторите, които открих за себе си и се постарах да прочета изцяло, дори и когато творбите не са на собствената му висота (сори, но "Амстердам" не е твърде силна). "На плажа Чезъл" е малко книжле, което вероятно самият Макюън не би включил в десетте си представителни книги, но на мен ми е любима. Чисто удоволствие е да четеш историята на една провалена любов заради сексуална неопитност. Почти като провалено литературно парадиране заради прибързан подбор на книги. Затова тайната е в повторния опит, понеже и при секса, както и при четенето, насладата идва с натрупване на известно количество рутина, а не с хвалби от несигурност."

Cъбития

Мисъл на деня