цветно

Душата на артиста

Снимка: David Mark / Pixabay.com

 - Не ти харесва? НЕ ТИ ХАРЕСВА??? Как така не ти харесва? Бил съм на сцени в цяла Европа, печелил съм международни конкурси, посветил съм живота си на сцената и съм работил месеци, за да изградя този образ, и ти сега, като те моля за откровено мнение, ми казваш, че не ти харесва?

Аз как сега да изляза пред публика? Как да изпълня ролята си? Ти знаеш ли колко лишения съм понесъл? Колко съм изтърпял? Да, малко съм понапълнял, малко съм остарял, малко съм пооплешивял за Ромео. Да, не се грижех да съм във форма, но това е човешко.

Да, от десетките халтури, за да си платя кредитите, е възможно да съм автоматизирал изпълненията си. Не направих през последните месеци достатъчно, за да се приведа във вид. Но! Но аз съм артист! Душата ми е чувствителна, нежна!

Ти не можеш просто да ми кажеш, когато те питам, че не ставам! Не можеш да ми кажеш така брутално "Абе до премиерата ще стане още по-добре!" Не можеш така да ми отрежеш главата! Не можеш да ме скапваш!

И да не ти хареса, ти не можеш, нямаш право, нямаш никакво право да се отнасяш така безсърдечно, така цинично да ми подхвърляш "Ще стане още по-добре!" Не можеш! Не можеш да стоиш тук и да ми плюеш в лицето, при положение, че не разбираш душата на артиста! Да! Да, да, ти не разбираш артиста! Не разбираш артиста!

Ярост, злоба и презрение едва прикриват срама му. Оправданията прозират под обвиненията. Гневни очи отчаяно търсят одобрение.

Затворих минусовия баланс на електронното си банкиране. Пренебрегнах съобщението от класната на детето. Отклоних обаждането на бракоразводния адвокат. Преместих в кошчето мейла от лабораторията с резултатите от хистологията на майка ми.

Вдигнах очи и примирено му казах:

- Да. Прав си. Не разбирам артиста. Моля да ме извиниш.

Той изправи гръб. Погледна ме с превъзходство. Сетне се обърна надменно и продължи.

Мисъл на деня