Две кратки, усмихнати прози
Две кратки, усмихнати прози от Виолета Бончева:
ДА СЛУЧИШ
Не само си го мислехме, казвахме го и гласно, когато ставаше дума за нея. Последният път Добриана възкликна:
- Леонорчето този път случи на мъж!
- Ама, какво му беше на втория? – рипна Ванина.
- Ех, ами, беше борсук, а някои по погрешка го наричаха "добър"…
- Но този тип мъже са търсена марка за жените – хем не говорят много, хем и никой не може да усети, ако са сърдити за нещо, понеже са прикрити, а по този начин тишината ги отморява… И кусур да ти намерят – няма да разбереш, тъй като говоренето за тях определено е излишно изразходване на енергия.
-Работата е в това, че Леонорчето нямаше с кого да споделя картините си, с кого да ги обсъжда, преди да ги представи публично - той ги гледаше винаги с по едно око. Само, за да отбие номера. И никога не казваше какво мисли за дарбата й…
-А този, новият, какво казва?
- Благоговее пред таланта й, сваля небесата, готов е на всичко в името на любовта…Разбрах, че е купил за рождения й ден сапфирен пръстен, после я изненадал с резервация за десетдневна почивка на остров Мúконос, този, на който има вила и Питър Гейбриъл…
- Амиии! И сега?
- Сега престоят им се удължава и ще ти кажа защо…
- Е?
- Защото Питър Гейбриъл, който високо оценил таланта й, ще й позира и плаща за всяка картина, докато е на острова…
- А после?
- После тя щяла да замине с него, за да довършат започнатото…
************
АКО
Когато Доротея влезе в служебното кафене, което всички наричаха "хралупата", видя, че там вече бяха по-голямата част от колегите й. Очевидно в този момент всички изпитваха нужда от нещо разхладително след продължителната генерална репетиция. С една глава над другите извисяваше ръст баритонът Мартинов, който имаше покоряваща външност и обноски и Доротея отдавна му се възхищаваше. В общуването с колегите си обаче, той се отличаваше с пиперливия си и ироничен език, който понякога се развързваше и когато това се случваше – едни се изчервяваха и смущаваха, а други пък се подсмихваха доволни. Забелязвайки я, той се обърна към нея:
- Дòроти, ти знаеш ли какво говорят всички за нес?
Онези, които чакаха реда си за бутилка сок, обърнаха погледите си към нея. Тя нямаше идея за това което щеше да изрече Мартинов, вероятно нещо хапливо или провокативно и именно поради тази причина сърцето й се сви, и я полазиха тръпки. Нямаше да й е приятно да се почувства объркана или разочарована от думите му. Сентиментът й към него веднага се изписваше на лицето й, когато се случваше да са близо един до друг. За миг допусна, че може да бъде засегната по някакъв начин и усети как внезапно напрежение стегна обръч около челото й.
- Какво говорят всички за нас? – машинално повтори въпроса.
- Ами, всички казват, че понеже ти си една от най-красивите сред жените тук– няма начин да не си била моя любовница, дори някои искат да се обзаложат, като знаят, че аз се прекланям пред женската прелест…
Доротея разбра, че не й беше ден, взе навътре думите на баритона, изпита неприятна тревожност.
- Но това не е вярно! - почти извика.
Погледите на присъстващите мигом се отправиха към Мартинов, в очакване той да доизясни ситуацията. Баритонът се огледа в очите на колегите си, в това число и на бармана, въздъхна и рече:
- Права си, не е било… но колко хубаво би било, ако беше…
