цветно

Джоко Росич: Никога няма да забравя тези думи!

"За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже:

– Браво, страшен си!"

"Когато някой ми каже: „Абе, няма вече добри хора...”, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната се пука по шевовете от добри хора! Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така..."

„Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото - престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.“

„Може да звучи като клише, но е вярно: “Всяка възраст си има своята хубост”. Аз не мога да се оплача от годините си, от състоянието си. Неотдавна, като ме питаха какво е да си на 81 години, казах: това означава да си свободен, тотално свободен човек. Както никога не си бил да не зависиш от нищо и от никого.“

„Моята житейска философия се основава на известната българска поговорка "Човек може и с 2, и с 200". Затова не се оплаква от пенсията си, помества се в неговите си 2 и продължава да смята, че е галеник на съдбата.“

„Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат „Ще ходя в Германия или Швеция”, питам „Що?”. Отговарят „Щото там е хубаво”. Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече „Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво.” 

„Не сте ли забелязали, че когато някъде се решава някакъв въпрос – има една типична българска дума ‘Трябва да се…’, а никой не казва това кой, с какви средства и кога трябва да направи това нещо.”

„Все по-рядко пишем и получаваме писма. Получавам писмо от майка ми. Тя е писала с мастило и понеже е била тъжна, се е разплакала и сълзата е паднала на хартията и се е размазало. Как по компютъра да изпратя сълза на мама? Няма нужда да заменим компютъра с писмо. Но не трябва да изхвърляме онова, което е било до нас.“

„Не може да се говори за безработица в страна, в която 40% от обработваемата земя не се обработва.”

“Тези, които отидоха в чужбина са слаби хора. Силните останаха тук.”

„България няма да се свърши, българският народ няма да се свърши, за Бога Господи.”

Джоко Росич

Джоко Росич е роден в Крупан, бивша Югославия, в семейството на майка - българка и баща - сърбин. През 1951 година емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школата по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми

Мисъл на деня