цветно

Един нов поглед към стария "дявол" или какво очаква България през 2018

Снимка: pixabay.com / Myriams-Fotos

Един нов поглед към стария "дявол" - не като към враг, а като приятел и ключ за освобождението ни от неволите и към отхвърляне на самоограниченията.

Господарската 2018 обещава алхимично обединяване на противоположностите, на парадоксите.

Сатурн също обединява противоположностите, свързва най-доброто и най-лошото, съчетава бремето на плътта и порива на духа в името на усъвършенстването.

"Съдбата ни, сърцето и домът на нашето съзнание са в безкрайността и само там." - Уърдсуърд

"Твоята болка е просто разбиване на бронята, която пречи на разбирането ти." - Халил Джубран

"Ако не умираш и не се вдигаш отново, ти си чужденец на тъмната земя."-  Гьоте

"Кризата е "сътрудничество с неизбежното"." - Роберто Асаджоли, основателят на психосинтезата

На Игнажден миналата година Сатурн, една от планетите с най-силно влияние върху живота ни на Земята, отново се завърна за около 30-годишен период в собствения си знак Козирог, знакът на България, което вещае голям подем за реда и законността в държавата ни, но и за утвърждаването на общочовешките ценности.

Не случайно, новият Сатурнов цикъл започна точно на Игнажден (20 декември), наричан още Единажден, древната ни Нова година, Полазов ден, говорещ за изключително нов старт.

А това че такова съвпадение на Игнажден с ингресията на Сатурн в Козирог може да се случи само веднъж на 10 420 години, дава допълнително сведения за каква бъдеща тотална промяна става дума. Някои предпочитат дори да го наричат Божие знамение, благоволение и подкрепа за България.

Със своя спокоен жълтеникав блясък и своето бавно движение върху фона на зодиакалните съзвездия, последната планета, която се вижда с невъоръжено око – Сатурн, внушава величественост, забелязана още в древността. Вторият по големина след Юпитер гигант, с над 60 естествени спътници, излъчва повече енергия в пространството, отколкото приема от Слънцето. И е една от най-красивите планети в Слънчевата система, забележителна със своите пръстени от лед и космически прах, които пеят, според НАСА.

Често наричат раждането на неговия нов цикъл (ингресията в Козирог) началото на обновяването на "небесния софтуер". Т.е. най-после се вижда началото на края на голямото агресивно невежество. Защото Сатурн на трон в собствения си знак е по-силен от Уран, а също и други планетни конфигурации ще му съдействат за една еуфористична промяна.

Но, за да си обясним защо повелителят на справедливостта Сатурн влияе така силно на историческите процеси и факти, както до голяма степен и на нашите възгледи, защо ни поднася толкова много възможности, но и отнема излишното за нас, защо се свързва с кармично ограничаване, разплащане, ще трябва да си припомним и за неговата характерност, за неговия духовен смисъл и митологията, свързана с него.

Планетарното развитие е част и резултат от дълго космическо развитие и през времето на Стария Сатурн е започнало въплъщението на Земята, формирането на нашето физическо тяло, но човекът е бил още в съвсем смътно съзнателно състояние. Р. Щайнер описва космическо-земната еволюция и посочва космическия планетарен път, който е извървян, докато Земята стигне до днешния си вид, както и до следващите земни планетарни въплъщения от Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, до Юпитер, Венера и Вулкан.

А и в бъдеще, както казва Учителят Дънов, човекът ще разбере, че планетите не са само символи, а живи разумни същества, взимащи участие в космическата еволюция, че съществува пряка аналогия между живота на нашата Галактика и живота на Земята. Че с тяхна помощ се извършват нужните корекции, напуснат се старите модели на живеене, изоставят се старите понятия и стремежи и се тръгва по нови пътища на развитие.

Че всички процеси на нашата планета - неорганични, органични, психични и обществени, са в тясна зависимост от явленията, които стават в космичното пространство и най-вече от движенията и срещите на планетите, следващи един определен възходящ ритъм и план на развитие. И в този план т.н. бавни планети: Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон имат огромно значение. Голяма е ролята и на Сатурн, познат като Господар на времето, олицетворяващ Кармата.

Според онова мистично нещо – мита, който никога не се е случвал, но става постоянно, Сатурн е познат като Кронос, бога на времето, от потомството на Уран, бога на въздушните, небесни сфери и Гея, богинята на Земята. Това раждане на Кронос от Гея говори, че времето е специфичен продукт на физическото проявление.

Хезиод разказва в "Теогония", че след раждането на хаоса, Гея дала основата на боговете на Олимп. Първо чрез безполово размножаване (партеногенеза) родила Уран, звездното небе, едрите планини, безплодните дълбини на моретата. После се сношава със сина си Уран и имали шест женски и шест мъжки рожби - великите и смразяващи титани, най-малкият от които бил Кронос - най-лукавият и най-страшният между всички.

Бащата Уран ги намразил заради външния им вид и с неприязън ги затворил в самите недра на Гея, в тъмния Тартар. Гея ги убедила да застанат срещу баща си, но само най-малкият Кронос събрал достатъчно смелост да му се опълчи, с хитрост завзел властта, дори го кастрирал с острия сърп, даден му от Гея. После се оженил за сестра си Рея, но се страхувал от децата, които раждала, да не завземат престола му, затова изяждал всяко едно от тях.

Но Рея скрила едно от тях – великия гръмовержец Зевс, който впоследствие го побеждава и принуждава да повърне погълнатите му братя и сестри, а него запраща в подземното царство Тартар. Според мита, Кронос хвърля отрязания Уранов фалос в морето, където той се смесва с пяната и така се зачева Афродита (Венера).

Т.е. Венера - принципът на любовта, красотата, хармонията, дипломацията и равновесието се създава от напрежението между Сатурновите сили на хомеостазата (състоянието на равновесие, стабилност, баланс) и Урановата разрушаваща и променяща сила. Това показва също, че новите идеи и алтернативи е най-добре да възникват по тактичен и дипломатичен начин, незастрашаващ порядъка.

Но Сатурн може и да отговаря на атаките, като се окопава на място и прави всичко възможно да потиска всякаква промяна. Може и да "кастрира" всеки път силите на съпротивата, които възпрепятстват новите посоки и дейности. Затова Уран (промяната) и Сатурн - желанието за статика, предпазване - винаги действат заедно. Но подпомогнат от Венера, Уран може да развие Венериния стил и да склони Сатурн към по-голяма гъвкавост и да се запази най-доброто от старото, като се остави място и за новото.

Много е важна работата в двойка и между Юпитер и Сатурн. Те са т.н. от астролозите обществени планети, защото за разлика от личните, формират косвено характера на човека. Те определят и адаптацията на човек към обществото. Юпитер и Сатурн символизират двата вселенски принципа – на разширяването, изобилието, нарастването, както и на високото кръвно налягане, и на свиването, намаляването, ограничаването, на ниското кръвно налягане.

Затова между тях трябва да има някакъв баланс. Сатурн представлява, женският фактор, подготовката за действието, а Юпитер, мъжкият фактор, е самото действие. Юпитер изхвърля навън, разширява, а Сатурн е принципът на окопаването, на съхранението, на задържането. Но едното не може без другото. Като покоят и динамиката, вътрешното и външното, като Ин и Ян, като топло и студено, като смъртта и живота. Но и двете планети, макар и работещи с материални, и с духовни средства, целят едно и също нещо - да постигнат само духовни резултати.

Те са един своеобразен мост между духовния и земния свят и търсят изцяло само вътрешен резултат. Юпитер, обаче, изразява правните принципи, а сатурновият закон се състои в строгостта, твърдостта, ограниченията, правилата, задълженията, дисциплината, контрола, морала, мъдростта и опита. Той е болезненото, но справедливо научаване. Може, както да сече и разрушава, така и да помилва, да показва нашите граници. В зависимост от спазването на тези принципи, той може да бъде нашето най-силно или най-слабо място. Като архетип, символизира хронологичното време, но най-вече вечността.

В астрологията най-общо Сатурн се смята за знак на основополагащите структури, на ограниченията, на костите, на гръбнака, на зъбите. Но в Кабала и други мистични системи е смятан и за велик Учител. Името му на еврейски (Шабай) има същия корен като Шабат, събота, денят за почивка и съзерцание. Кабала свързва Сатурн и с третата сфера в Дървото на Живота, Binah, Разбиране – седалището на Шекина, женската същност на Бога.

Затова го наричат още и Има, Майката. Нейният цвят е индиго, изобразявана е като бременна жена, често легнала, готова всеки ден да роди Сина на Светлината. Т.е. Сатурн в Козирог обещава много потенциални възможности за духовно израстване и силно просветителско въздействие след многото изкушения и многото тъмнина. А учителството му е свързвано със способността да разбива блокажите, клишетата, шаблоните, веригите, социалните и политическите прегради.

Наричат го и Властелинът на пръстените, заради трите му големи ледени пръстена. За да стигнеш до него, и на влизане, и на излизане, трябва да минеш през тези три врати на ограниченията на повтарящите се модели и болки, които, за да бъдат преодолени, трябва да бъдат разчупени.

Сатурн отговаря и за петия духовен център в нашето тяло, за петата ни чакра Вишудхи на дипломацията, общуването, на чувството за необвързаност, която най-често се блокира от чувството за вина, от комплексите за малоценност, от самотата. Но събудената Кундалини може да я прочисти и възстанови връзката ни с Целостта.

Нумерологично сборът от цифрите на 2018 г. (2+0+1+8=11) дава числото на майсторството, на партньорството 11. А числата 11 и 22 не се редуцират и се наричат Господарски числа. В Кабала творението се разглежда като огледален образ на Бога, защото Бог ни е създал по Свой образ и подобие. Това най-добре се изразява от двете единици на числото 11, т.е. първата единица гледа към себе си в огледалото. 1 е отразено в 1.

11 ни учи, че дори всичко да изглежда различно и многообразно, всъщност има само Едно. Тъй като 11 е 1, гледащо себе си, то се смята за най-интуитивното и мистично число. Но 11 говори и за дуалност, събрани двете му единици, дават 2, взаимоотношението "ти" и "аз". Затова през 2018 г. взаимоотношенията между хората и най-вече в любовта ще се преоценят.

Ще има и раздели, особено около затъмненията (31 януари, 15 февруари, 13 юли, 27 юли, 11 август), в периода на ретроградния Марс (26 юни – 27 август) и ретроградната Венера (6 октомври – 16 ноември). Но пък ще се създават и възстановят стари връзки и партньорства.

Господарската 2018 г. ще дава шанс за хармонизиране, за господарстване, за усъвършенстване, за израстване. Но трябва със смелост и дързост да се премине през Тъмната гора на подсъзнанието и през трите Сатурнови порти за достъп към Светлината. Защото отвъд Сатурн е само Stellatum, звездният купол, към който отправят взор звездобройци, отшелници, мъдреци.

Затова тази планета предразполага към чистото съзерцание и вглъбено размишление, насърчава себепознанието. Родените под нейния знак могат да се опознаят, като познаят своите граници и отидат отвъд тях, особено когато гледат света отдалече, през космическата бездна на отчаянието.

Затова наричат Сатурн и образа на разяждащата душата скръб. Лъчите на неговото черно слънце произвеждат в земята олово, в историята - крушения, в хората - меланхолия. Сатурн покровителства необикновените, родени с изключителни дарования хора, но дължащите се на него способности винаги са двусмислени и противоречиви.

Могат да съчетават честно слово и лукави намерения, себеотрицание и себелюбие, желание и отегчение, дълбоко размишление и тъжно настроение. Влиянието му създава едновременно палач и жертва, надзирател и затворник. Като емблема на coincidentia oppositorum (съвпадение на противоположностите), Сатурн свързва противоречията и парадоксите, най-доброто и най-лошото, съчетава бремето на плътта и порива на духа. Затова и цветовете на 2018 по фън шуй съчетават духовното и земното – индигото, червеното, зеленото.

Това че животът е изтъкан от единството на противоречията и парадоксите, се потвърди и от започването на Новата 2018 година с пълнолуние в Рак, а пълнолунието е символ на края, на завършека, на Уробороса – змията, захапала опашката си - символ на безкрайността без начало и край.

Учението Сефер Йецира в Кабала нарича това вградения в началото край и вложеното в края начало. Затова и 2018 обещава алхимично обединяване на противоположностите, на парадоксите. Не случайно, Господарската година на числото 11 започна с някои събития, хвърлили ни в дълбок размисъл.

Допълнителен нюанс на смислово търсене вкарва и самият дом на Сатурн - Козирог, консервативния, песимис¬тичен знак на традицията, който в Таро се изобразява с картата Дявол, изразяваща страха за оцеляването, затова козирозите развиват плановост, предпазливост, практичност, предпазливост, дисциплинираност. Но този модел трябва да се разчупи с преборване поне до три пъти на старите модели, за де се удовлетвори богинята на разбирането Binah.

Нов поглед към стария "дявол" ни дава и Лиз Грийн, директор на Центъра по психологическа астрология в Лондон, в книгата си "Сатурн", в която показва неговото друго лице - на Инициатора, който, срещу нашата честност и изострените ни психични преживявания, психологически препятствия, ни предлага духовно израстване, осъзнатост, себеразбиране, свобода.

А Бил Тиърни нарича планетата в книгата си "Дванадесетте лица на Сатурн" нашата планета ангел-хранител, предаваща ни висшите насоки и напътствия от нашия мъдър наставник. Затова не трябва да свързваме сатурновия символизъм в рождената си карта само с трудности и тревоги. Бил Тиърни обрисува една нова жизнена картина на тази планета като приятел, а не като враг, даваща ни нов поглед за влиянието на Сатурн.

Сатурн развива и ни среща с изкуствата, води ни чрез поправяне на грешките към края на пътя ни. А това са нужните импулси за ново раждане, за нови въплъщения. Защото, подобно на Дионисий, родения два пъти, през живота си ние многократно умираме и се раждаме.

Под влиянието на трудни транзити на Нептун всички може да се разпаднем на парчета и да загубим онези неща, които ни дават усещане за идентичност, но все пак духът ни, нашата същност, остава. Разпадането означава да умрем такива, каквито се познаваме и да подредим живота си отново по нов начин.

И Сатурн, строителят на граници, на разграниченията, прави точно това - изолира от съзнанието ни онези части от самите нас, които не харесваме и ни създават неудобства. Сатурн ни показва онова, което сме държали скрито, защото ние сдържаме и подценяваме и някои свои добри страни.

Тук правдивият Съдник ни защитава от самите нас, от нашата болка и несигурност, но може да потиска и някои наши положителни заложби, хванати в капан ресурси, творчески способности. Но пък премахва и наложените ни и вменени отвън авторитарни ограничения, защитава практичността и здравия разум.

Учи ни да живеем пълноценно, като приемаме и светлината, и мрака, и радостта, и страданието, за да усвоим поговорката "Животът е като камък - или те смила, или те излъсква." Както и мисълта на Роберто Асаджоли: "Кризата е "сътрудничество с неизбежното". Всички планети, не само Сатурн, носещи ни сблъсъци, травми, парадокси, дилеми, желаят да ни променят към разгръщане на потенциалите ни, така че не събитието да ни се случва, а ние да се случваме на събитието, както остроумно се изразява Дейн Ръдиар.

Сатурн поддържа, запазва, гради, почита познатото и изпитаното, но може и да преобръща към новото, особено когато вече старите похвати не работят и се оказваме хванати в капан, блокирани в безизходица, както сега. Затова през Средновековието Сатурн е почитан и като римския бог на земеделието, справедливостта и силата; той държал сърп в лявата си ръка и вързоп жито в дясната.

Името му идва от лат. satus или satio (сеене). Древният римски бог Сатурн (Баал-Карнаим) символизирал силата, способна да преобърне съществуващия космичен ред, благодарение на която побеждава баща си и го детронира, т.е. разрушава старите догми. А пък бавният ход на Хронос ни учи на търпение, на чакането, в което зрее надеждата и в което тъмнината може да се превърне в танцуваща светлина и спокойствие.

Предстоящи събития

Мисъл на деня