Екхарт Толе: За любовта, егото и щастието

5 декември 2014

Егото, което иска нещо от друг човек - а кое его не иска нещо от другите! - обикновено изпълнява някаква роля. Играейки я, то се надява да получи задоволяване на "потребностите си", били те материални придобивки, усещане за власт, превъзходство, усещане, че си по-специален от другите...

Много хора се чувстват ту по-висши, ту по-нисши от другите в зависимост от ситуациите или хората, с които се сблъскват. Всичко, което е нужно да знаете и да наблюдавате в ума си, е следното: винаги, когато се чувствате по-висши или по-нисши от някой друг, това е егото във вас.

Понякога егото извършва престъпления в стремежа си към известност. Търси внимание, като си спечелвалото име и останалите го осъждат. "Моля ви, кажете ми, че съществувам, че не съм незначителен" - сякаш казва то. Такива патологични форми на егото са чисто и просто по-крайни форми на нормалното его.

Една много честа роля е тази на жертвата и формата на внимание, която тя се стреми да получи, е симпатия, съжаление или интерес от страна на другите към моя проблем, към "мен и моята история". Да гледаш на себе си като на жертва е важна съставка на много его модели, като например, оплакването, чувството на обида, гняв и т.н.

Разбира се, след като се отъждествя с моята история, в която приписвам на себе си ролята на жертва, аз не искам тя да приключи... Ако никой не иска да слуша тъжната ми история, аз мога да я повтарям на себе си наум отново и отново, да се самосъжалявам и с това да имам идентичност на някой, към когото животът или други хора, или съдбата, или Бог са се отнесли несправедливо. Тази ми идентичност определя моя образ на себе си, превръща ме в някой, а това са все неща от сферата на егото.

На ранните етапи на много от така наречените романтични връзки играенето на роля е доста често срещано явление, като целта му е да привлече човека, смятан от егото за този, който "ще ме направи щастлив, ще ме накара да се почувствам специален, ще задоволи всичките ми потребности", и да задържи вниманието му "Аз ще се правя на този, който ти искаш да бъда, а ти ще се правиш на този, който аз искам да бъдеш".

Това е неизреченото и несъзнателно съглашение на двете страни. Ала да се играят роли е трудна работа и не може да продължава до безкрай, особено ако заживееш с партньора си. Когато ролите изчезнат, какво ще остане?

Обикновено това, което се нарича "влюбване", е засилване на его-желанието. Пристрастяваш се към друг човек, или по-скоро към образа, който си си изградил за другия. Което няма нищо общо с истинската любов, в която няма никакво желаене.

Най-честният език в това отношение е испанският, в който "te quiero" означава както "обичам те", така и "искам те". Другият израз с първия смисъл — „te amo", непритежаващ тази двойственост, почти не се употребява. Може би защото истинската любов се среща толкова рядко.

Монахът с потните длани
Касан, дзен учител и монах, щял да ръководи погребението на прочут благородник. Чакайки да пристигнат управителят на префектурата, както и други знатни господа и дами, той забелязал, че дланите му са потни. На следващия ден събрал учениците си и им признал, че все още не е истински учител.

Обяснил им, че още не може да се държи еднакво с всички човешки същества, било те принцове или просяци. Че все още не е в състояние да погледне отвъд социалните роли и понятийните идентичности и да види еднаквостта на Битието във всички човешки същества. Напуснал ги, оставяйки ги на друг учител. Върнал се при учениците си едва осем години по-късно, вече просветлен.

Ако изпитвате нещастие, ще трябва най-напред да признаете, че е така. Не казвайте обаче: "Аз съм нещастен". Защото нещастието ви няма нищо общо с това, което сте. Казвате: "Има нещастие у мен". И след това изследвате. Възможно е то да се дължи на конкретната ситуация, в която се намирате.

Възможно е да е нужно да действате, за да промените ситуацията или да излезете от нея. Но ако не можете да направите нищо, погледнете ситуацията лице в лице и кажете: "Е, добре, точно сега нещата стоят по този начин. Мога или да ги приема, или да изпълня себе си с нещастие".

Изначалната причина на нещастието никога не е една или друга ситуация, а вашите мисли за съответната. Осъзнайте какви мисли мислите. Отделете ги от ситуацията - винаги е неутрална, винаги е такава, каквато е. Ето ви ситуацията или факта, ето ви и мислите ви за нея.

Вместо да си създавате истории, останете при фактите. Така например, "фалирах" е история. Тя ви ограничава и пречи да предприемете ефективни действия. "В банковата ми сметка са останали само 50 цента" е факт.

Изправянето лице в лице с фактите винаги дава сила. Осъзнайте, че това, което мислите, до голяма степен създава емоциите, които изпитвате. Съзрете връзката между мисленето и емоциите. Вместо да бъдете мислите и емоциите си, бъдете осъзнатостта зад тях.

Не се стремете към щастие. Ако го търсите, няма да го намерите - стремежът е антитеза на щастието. Щастието винаги е нещо изплъзващо се, докато свободата от нещастието винаги е постижима и то постижима сега, в този момент - в момента, в който престанете да си създавате истории за вашето нещастие. Нещастието срива естественото състояние на благополучие и вътрешен покой, източник на истинското щастие.

Източник: Spisanie8.bg