цветно

Elini’s circle / Ханс Винклер / инженер / Берн / Швейцария

Всички сме чували за пословичното българско гостоприемство, но за швейцарското такова не съществуват митове и легенди. Или поне ние не знаехме за тях преди гостуването ни на Ханс Винклер и семейството му в Швейцария.

За малкото време прекарано там, получихме първокласна туристическа обиколка на Базел и Берн, дегустация на типични швейцарски сирена, много исторически факти и посещение на най-актуалните места за забавление в двата града и много нови контакти, които се надяваме скоро да станат част от Elini’s circle.

Когато събеседник ти е човек като Ханс, времето и километрите из града минават неусетно, за да съберем една история в две части, която ще представим в поредни седмици.

Това е първият му личен разказ от град Берн, където той живее със съпругата си. Какво ни впечатли в този човек, живял в 4 различни държави за последните 6 години и какво научихме от него – вижте!

Прочетете разговора с Ханс Винклер след снимките. 

Разговор с Ханс Винклер:

- Ханс, нека започнем съвсем от начало! Къде си роден?

- Да, разбира се. Аз съм швейцарец. Роден съм в източната част на Швейцария в град Уил, който се намира между Цюрих и Свети Галл.

- Какви са най-добрите ти спомени от детството? Имаш ли братя и сестри?

- Имах много щастливо детство в петчленното ми семейство. Имам по-голяма сестра и по-малък брат. Като се замисля – тогава мразех да обикалям по планините, но сега тези преходи са част от най-милите ми спомени.

- Как започна да се занимаваш с нещата, които правиш сега?

- След университета започнах работа в HILTI. В началото работех за вицепрезидента по продукцията. По-късно ме изпратиха в Германия, в Мюнхен, след това станах проджект мениджър на Schmidlin, малко след като фирмата стартира. Сега движа своите собствени проекти, свързани с индивидуални фасадни решения.

- Къде сте живели през последните шест-седем години?

- Между 2005 и 2009 г. живеехме в София, където стартира и тамошният ни проект КРЕТЕАМ. След което съпругата ми беше изпратена в Кот д’Ивоар за две години. За съжаление, краят на този период беше доста труден за нас, когато избухна войната за президентския пост там. Понесохме доста дни на вечерен час, което е нещо като домашен арест. Почти половин година непрекъснато бяхме обградени от шумове на стрелба в града. По същество – доста опасно време да бъдем именно там.

- Кога се установихте в Берн?

- След Абиджан, за около година живяхме в Копенхаген. През месец юли 2012 съпругата ми пое поста в Берн, от тогава сме тук. Нейната заетост е такава, че е много важно да живеем близко до офиса й.

- Харесвате ли града?

- Да, определено харесваме много Берн. Вероятно причините са две – ние живеем в сърцето на града, има толкова много събития около нас, че никога не е скучно. Второ, успяхме да създадем много приятелски контакти за кратко време. Това не би било толкова лесно, ако вече нямахме кръг от познати и приятели, които познавахме от преди време. Но така де, чувстваме се много добре само за година и половина, откакто живеем тук.

- Описваш го много положително, има ли недостатъци все пак?

- Недостатъкът е това, че моят офис е в Базел и аз трябва да пътувам до там редовно. Това е единственото затруднение, а плюсовете са несравнимо повече, особено след Абиджан и Копенхаген.

- Кои са местата, които задължително трябва да се видят в града?

- Берн има много места, които непременно трябва да се видят. Със сигурност, ако си тук, трябва да посетиш стария град с неговите Lauben, т.е. "защитени пътеки". Продължаваме със Swiss Capitol, Zytglokke-Turm, районът с мечките, които са символ на града, Историческият музей, разходка по р. Ааре или дори плуване в реката през лятото. Организират се екскурзии до Бернските Алпи, както и много различни атракции... Бих могъл да продължа безкрай.

- Имате много впечатляващи предмети в дома ви. Разкажи ми повече за тези, които имат специално значение за вас или имат някаква история.

- Любимият ми предмет, всъщност е статуя, която наричаме АКВАБА. Това е много стара статуя, на човек с вдигнати ръце, като в западен филм, когато главният герой изкрещява "Горе ръцете!".

Статуята е от Африка и там има коренно различен смисъл, разбира се. АКВАБА е нещо като приятелско "Здравей!". Вид поздрав с вдигането на две ръце във въздуха. Това винаги беше доста объркващо, когато махах на нашите служители с една ръка, а те ми отвръщаха с помахване на сключени две ръце към небето.

- Когато се местите, взимате ли мебелировката със себе си, или обзавеждането ви остава в Швейцария?

- Когато се местим обикновено се движим с цялата мебелировка, за да се почувстваме по-бързо комфортно на новото място. Въпреки това, ако новата къща е по-малка, оставяме част от обзавеждането на склад.

- Със съпругата ти пътувате много. В свободното време какво предпочитате – да останете в къщи или да изследвате нови дестинации?

- Да, правим и двете. Пътували сме по целия свят и сме видели много места. Предимството на нашата възраст. Обикновено правим по едно пътуване годишно до някоя нова дестинация. Останалата част от пътуванията са свързани с това да не губим връзките си с вече познатите ни места и хора. Затова ще бъдем в България това лято.

- Имате ли любима ваканционна дестинация?

- Казваш почивка, което за мен означава да се отпусна. Много харесваме Мадейра, освен това пътуваме често до Алгарве в Португалия.

- Какъв спорт практикувате?

- През лятото определено голф, а през зимата ски. Обичам да играя по малко футбол и тенис.

- Кои са най-добрите места в света за голф?

- Хубавото е, че човек може да практикува голф навсякъде по света. Ние рядко пътуваме без екипировката си за този спорт.

- Живели сте около четири години в България. Кои са нещата, които харесахте и кои - не?

- Харесват ми лекотата на хората, а също и това, че животът в България е все още сравнително прост. Изумени бяхме от факта, че българите общуват на доста различни езици почти без акцент и това, че повечето са много добре образовани.

Харесват ни безценните исторически места като Рилския Манастир. Лично аз много харесвам това, че София и България са много по-човешки, по-истински отколкото в Швейцария, където нещата са толкова съвършени, че стигат до стерилност, липсва човешкото усещане.

Това, което истински не харесвам в България, са отпадъците – всичко буквално изхвърча в природата. Не ми харесва небрежността, с която българите се отнасят към миналото си, особено към ценни исторически сгради. Не понасям манталитетът, според който парите управляват света. В България можеш да си купиш всичко, дори справедливост.

- Разкажи ми повече за ретро автомобила ти? Кога е произведен и как реши да го купиш?

- Колата е от 1952 година - Citroën Tractions Avant. Произведена е след Втората световна война и това е първият автомобил с предно предаване за масово производство. Оригиналният й дизайн е разработен през 1934 г. и е подобрявана в продължение на 20 години. Наследник й е сегашният много известен модел Citroën DS.

Реших да я купя от свой приятел след като прецених, че цената е добра и това е добър шанс. Използвам я само когато времето е хубаво.

- Това носталгия по старите времена ли е? Би ли искал да живееш в 40-те или 50-те години на XX век?

- Не, определено не бих искал да живея през 40-те и 50-те години на миналия век. Но технологията на онова време е доста очарователна. Когато аз се учех да шофирам, механиката на автомобилите беше подобна на Citroën Tractions Avant. Сега е доста забавно да управлявам кола, притежаващ механизмите на това време.

- Често ли го използваш за придвижване в града? Как реагират повечето хора, когато ви виждат с него?

- Трябва да я карам редовно, поне веднъж на 3 месеца, за да я държа в кондиция. Хората добре реагират, когато обикаляме града с нея. Всички обичат стари коли и усещам много позитивни вибрации, тъй като за онова време тя е била често срещано явление и има все още хора, които си спомнят подобен автомобил от времето, когато са били съвсем млади. 

Най-лудите реакции обаче получаваме във Франция, където тази кола се възприема като богиня.

- Какво е твоето ежедневие, когато работиш?

- Съвсем нормално – събуждане, закуска със съпругата ми и всеки заминава по своите дела. Обикновено се опитвам да организирам обяд с приятели, когато съм тук, или в Базел. Вкъщи обичам да готвя, понякога излизаме навън. Не гледаме много телевизия, по-скоро спортни предавания – футболни и тенис мачове, както и най-добрите голф състезания.

Това е първата част от историята на Ханс Винклер. Очаквайте втория разказ от Базел, където проследихме един негов работен ден.

Снимки – Мартин Илиев.

Cъбития

Мисъл на деня