цветно

Емануела Кацарова: Голгота

Емануела Кацарова

Три стихотворения от младата поетеса Емануела Кацарова: 

Голгота – начинът за безсмъртие

Голгота.
Хълмът на живота за съвременниците на Исус Христос.
Хора – Кръстове.
Разпънати отвътре на бодлива стоманена тел.
Разкъсва ограните ни, сякаш са от хартия.
Прегърбва ни до непотребност.
Изкривява гръбнаците до инвалидност.
Заедно с това, задушава душите с отровата от отговорности
и принципи по шиповете си.
Отвън ни задържа само оловната протеза на грижите.
Жигосва ни със знание за неизбежното
и с триизмерния знак за Честност.
Но те продължават към Вятърната Мелница...
на смъртта си.
За да възкръснат отново…

***

Наподобяващият Голгота допир

Ексхибиционизъм.
Самотата на
убиващата болка.
Хаотичният мрак ме докосва.
Знам, не ме обичаш.
Простотата на мазохизма.
Надеждата докосва.
Огнено прочистване.
Шепнем от страхливост.
Превръщаме се в пепел.
Ужас.
До проблясък.
Патетично изтръгнат смисъл.
Ирония.
Чакаме трагичност.
От безчувствие сме арогантни.
Опаковаме усмивките в станиоли.
Оправдания.
Предателства.
Ножът опира до кокала.
Писък.
Липсва само дъжд за изтънченост.
Почти докосваме същинското.
Винаги почти.
Допир.
Наподобява Голгота.
И ние се отричаме…

***

Балът на смелите украси

Всички пременени в пищни, скъпи дрехи
от дантела и шифон,
с маски от злато и сребро.
Дами с цветнии рокли изискано танцуват валс.
Етикирано се хранят измислени пепеляшки
с пантофки от бетон.
В полунощ Парис и Ромео свалят скъпоценностите
от лицата си
и пурпурни рога стърчат.

Оникси, рубини, смарагди и диаманти,
опаковани със сатен и дантели,
пронизващо контрастират с дяволската ни кожа.
Гарванови крила изпълзяват (като змии) изпод стегнатите корсети.

Мантии от кърваво червено
се сливат с цвета на очите ни.
И не се страхуваме от себе си.
Няма бяло, дори сивото изчезна.
Само непрогледен мрак.

Одисей разлюбва Пенелопа
и Итака се превръща във бардак.
Юда изтрива с гумата Голгота,
а в Троя вдигат пир,
а пияната Елена сама се подарява (като проститутка).

В огледалото виждаме демони с черни (от злоба) ореоли
и сме забравили значението на думата "добър".

За десерт ще има от Райската ябълка
и остатъците от загубилите в битката.
Резците ни са кръвожадно издължени,
а чудовищата излизат още по изгрев.

След полунощ е различно, скъпи Икар -
с восък правим свещи, не крила.
И ги използваме като оръжия,
защото огънят прогаря принципите в нас.

След полунощ картината е страшна.
И Да Винчи го няма, за да я нарисува.
Но пък Луцифер може да го замести.
Съчинената райска градина
се разголва до деветия кръг на Ада.

Предстоящи събития

Мисъл на деня